Джоана Линдзи - Преплетени сърца

С тези думи той се отдалечи от нея със странно скована походка. Милисънт почти не забеляза излизането му — толкова бе объркана и изумена от изявлението му.

Той не обичаше никоя друга! Беше й казал това само защото тя бе твърдяла същото? И… какво ще прави сега? Любовта му към друга жена бе в основата на възраженията й срещу него. Тъкмо това убеждение я бе възпирало да се замисли над предложенията на сестра си и да се опита да спечели любовта на Улфрик. Но след като не обичаше друга жена, значи бе свободен да обикне… нея.

Обля я топлина, която нямаше нищо общо с огъня в огнището, а по устните й се разля замечтана усмивка.

На вечеря, а и след това Милисънт наблюдаваше доста внимателно Улфрик. Той все още изглеждаше обиден, макар доста усилено да се опитваше да прикрие огорчението си и страничен наблюдател никога не би го доловил.

Ала Милисънт знаеше какво изпитва, бе го усетила. Той все още й бе ядосан. Самата тя се чувстваше объркана и през целия ден не бе спряла да мисли за признанието му и за новите възможности, които се откриваха пред нея.

Младата жена прекара следобеда с Роланд в приятни спомени за отминалите дни във Фулбрей. Той и родителите му щяха да си тръгнат на следващия ден, а тя не бе имала време да си поговори със стария си приятел и затова се възползва от предоставената й възможност.

Разбира се, с него не би могла да обсъди нещата, които най-много я вълнуваха в момента. По-късно успя да издебне Джоун насаме. Със сестра си можеше да говори за всичко. Въпреки че предпочете да не споделя с нея това, което бе източник на най-голямата й загриженост.

— Е, хареса ли ти сватбената нощ? — я бе попитала Джоун и лицето на Милисънт отново бе пламнало. Изглежда това изчервяване, едно от многото, съпътствали я през днешния ден, бе задоволителен отговор за Джоун. Тя искрено се зарадва, но продължаваше да бъде загрижена за сестра си и затова побърза да попита:

— Мислиш ли, че ще можеш да живееш, без постоянно да се чувстваш отчаяна и нещастна?

— Струва ми се, че това ще зависи от това в коя стая съм — многозначително се усмихна Милисънт.

— Но защо?…

— Няма значение, просто се пошегувах. „Постоянно отчаяна и нещастна“… ми прозвуча толкова окончателно. Обаче научих нещо, което може да направи живота ми много по-щастлив и спокоен.

— И какво е то?

— Той не обича никоя друга.

— Но това е най-прекрасното, което може да се случи на една жена! — възбудено възкликна Джоун. — Всъщност означава, че много скоро Улфрик ще те обикне, ако вече не го е сторил.

— Вече? — недоверчиво изсумтя Милисънт. — Има още нещо, което говори, че не ме харесва… Или си забравила колко години той избягваше срещите с мен? Освен това той дойде в Дънбър без желание и сам ми призна, че се е опитвал да сложи край на нашия годеж. След като не е заради друга жена, тогава защо е бил толкова недоволен от перспективата да се ожени за мен?

— Това е било преди и вече няма значение. Откакто те опозна по-добре, всичко е съвсем различно, Мили. Вчера го наблюдавах внимателно. Той изглеждаше много щастлив.

— Улфрик умее да заблуждава околните и да прикрива истинските си чувства.

— Смяташ, че е нещастен ли?

Милисънт неспокойно се размърда.

— Не, не съвсем, но в момента ми е сърдит.

Джоун я погледна учудено.

— И защо?

— Само му зададох един най-обикновен въпрос за жената, която обича — въздъхна Милисънт. — А той се нахвърли върху мен и заяви, че няма такава и че отдавна е трябвало да го разбера. Бил казал, че обича друга, само заради думите ми, че съм влюбена в друг.

— Не ти ли казах същото? Нищо чудно той да те е излъгал, също както и ти него? На мен не ми прилича на мъж, който желае друга жена.

Милисънт се изненада, понеже и Улфрик бе казал подобно нещо.

— Да, но той много умело прикрива чувствата си. Ти не си била свидетел на многобройните ни караници. Аз нямам никакво доказателство дали това, което твърди, е истина или лъжа. Единственото, което знам със сигурност, е, че обича да ме целува, А нашите постоянни разправии доказват, че всъщност лъже.

Но Джоун понякога можеше да бъде не по-малко твърдоглава от сестра си.

— Или по-скоро са потвърждение на това, което ми каза преди — че възраженията му срещу теб се основават на нещо съвсем друго. Ти попита ли го какво е то?

— Не.

— А би трябвало. Може да не е нищо важно, може да е някакво недоразумение, което много лесно може да бъде отстранено. А ти какво още имаш против него?