Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Милисънт осъзна, че все още го държи плътно в прегръдките на ръцете и бедрата си. Не искаше да го пуска, но предположи, че трябва.

Когато понечи да отдръпне нозете си от кръста му, той се размърда и промълви:

— Не още.

На устните й се появи лека усмивка. Дали не бе прочел мислите й? Или също като нея искаше да останат слети завинаги, а това блаженство да продължи вечно.

От седмици Милисънт не бе спала толкова добре. Събуди се с усмивка на устните, но не го осъзна, докато Улфрик не подхвърли:

— Навярно си сънувала приятни сънища.

Тя се сепна. Извърна се и го видя да лежи до нея. Не очакваше… е, не мислеше… Изохка вътрешно. Последните дни бе прекарала в безпокойства за първата си брачна нощ, за ограниченията, които ще й бъдат наложени след сватбената церемония. Ала нито веднъж не бе помисляла за такива прости и обикновени неща, съпътстващи брака — като например да се събужда всяка сутрин до Улфрик.

— Сънищата ми бяха… всъщност не си ги спомням, толкова дълбоко съм спала.

— Е, в такъв случай ще си позволя дързостта да го сметна за своя заслуга. Би трябвало да видиш моята усмивка, съпруго. Беше по-ярка и от слънцето.

В един миг Милисънт осъзна няколко неща. Той се шегуваше с нея. Той бе доволен от нея. Хвалеше се… макар и да имаше защо, но все пак… И освен това току-що я бе нарекъл „съпруго“. Всичко това я накара да се изчерви, а Улфрик се засмя и потърка рамото си. За неин ужас, младата жена осъзна, че той й напомняше как в забравата на страстта го бе ударила.

Зарови глава под възглавницата. Съпругът й отново се засмя и я потупа отзад.

— Хайде, трябва да ставаме, за да изпратим гостите. Повечето си тръгват днес.

Тя се изправи, доволна от новата насока на разговора.

— И кралят ли? — попита с надежда.

— Че каква причина има да остава? Нали не те е притеснявал отново?

И как би могъл, след като през последните дни бе пазена толкова строго и почти не бе излизала от гостната на втория етаж? Но Милисънт не каза нищо, само поклати глава. Не искаше да се кара с него, особено след изминалата нощ.

Споменът отново я накара да се изчерви. Това не му убягна и Улфрик се усмихна, сетне се наведе и устните му нежно докоснаха нейните.

— Толкова си сладка, като се изчервяваш — подразни я той. — Толкова е необичайно за теб.

— Ще се постарая да не се случва повече — тросна се тя, опитвайки се да прикрие смущението си.

— Наистина ли?

Погледът му се задържа на голите й гърди. Младата жена отново се изчерви.

За неин най-голям ужас и притеснение през целия ден Милисънт не спря да се изчервява. За съжаление вцепенението от предишния ден бе изчезнало и тя съвсем ясно чуваше всяка подхвърлена шега или неприлична откровеност. Изпита огромно унижение, когато чаршафите от първата брачна нощ бяха изложени на показ от дамите на лейди Ан. Бе принудена да изслуша самохвалството на мъжете относно уменията им в леглото, в това число и за тези на собствения й съпруг, описвани в подробности.

Улфрик приемаше спокойно всички закачки и дори се присъедини към тях, а и никой не можеше да отрече доброто му настроение и да не забележи задоволството, изписано на лицето му. Милисънт се питаше защо изглежда толкова… щастлив. В крайна сметка нали обичаше друга жена и надеждите да се ожени за нея бяха пропаднали завинаги. Като се има предвид това, той би трябвало да изглежда много нещастен днес, както и самата тя.

Господи, защо не се чувстваше нещастна? А би трябвало да бъде. Само защото толкова много се бе насладила на начина, по който я бе любил, не означаваше, че всичко помежду им ще бъде наред. И как би могло, след като той продължаваше да си бъде все същият грубиян? Беше достатъчно само да излезе от стаята си, облечена в панталони и обута в гамаши, за да се увери отново що за тиранин е той. Или пък да вземе лъка си и да отиде на лов, занимание, което през последните дни отчаяно й липсваше.

Беше задължително всички да присъстват на отпътуването на краля и свитата му и да се сбогуват с него. Милисънт наблюдаваше как Улфрик пожела на Джон безопасно пътуване. Беше много официален и нито с жест, нито с интонация издаде, че е осведомен за мръсните му тайни.

Питаше се дали и тя ще съумее да бъде толкова благо разумна и внимателна. Скоро щеше да го разбере. Крал Джон се метна на коня си, но преди да потегли, я потърси с поглед в тълпата и съвсем очевидно — поне за нея бе така — й даде знак да приближи.

Нима пак щеше да се изчерви? Всички погледи се из върнаха любопитно към нея, а Милисънт толкова много мразеше да е център на внимание.