Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Юмруци? — едва не се задави от възмущение тя.

— Или както проявяваш необуздания си и избухлив характер. Но няма да ти позволя да го сториш в леглото. Тук ще изпитваш само добри чувства и ще мислиш единствено как да ми доставиш удоволствие. От своя страна аз също ще се постарая да ти доставя наслада. Съгласна ли си? И преди да си отворила уста, за да ми възразиш, не забравяй, че имам правото да ти забраня изобщо да избухваш и да стоварваш гнева си върху мен.

Милисънт невярващо го изгледа.

— Но ти не можеш да контролираш гнева на другите!

— Така е, но мога да те накарам да не даваш воля на своя.

— Значи възнамеряваш да ме биеш?

— Не, просто ще оставаш в салона за дами всеки път, когато ми повишиш тон. Не се съмнявам, че не след дълго ще ми говориш мило и усмивката няма да слиза от лицето ти. Като се замисля, идеята никак не е лоша.

По тона му личеше, че се шегува, но въпреки това Милисънт не се съмняваше, че възнамерява да я държи заключена, и то доста често. Нямаше да му го позволи.

— Съгласна съм — измънка тя.

— Какво беше това?

— Казах, че съм съгласна с условията ти! — тросна се Милисънт.

— Ммм, и кога възнамеряваш да започнеш?

Милисънт се изчерви и затвори очи, за да не вижда усмивката му. Явно бе, че се забавлява, докато на нея й се налагаше да прави неразумни отстъпки! Това бе дяволски несправедливо! Още не бе изминал и един ден от сватбата им, а той вече й демонстрираше властта си над нея!

Тъй като Милисънт продължаваше да мълчи със затворени очи, Улфрик прокара пръст по веждите й и тихо рече:

— Толкова ли ти е трудно да не си ми ядосана поне за малко?

Сърцето й се сви. Искаше да отговори по навик с „да“, но знаеше, че ще е лъжа. Напоследък тя не изпитваше толкова често гняв към него. По една или друга причина той понякога я караше да се смее, а имаше и случаи, когато… е, когато я объркваше и смущаваше толкова много, че дори не знаеше какво да мисли или чувства.

В момента гневът й бе заличен от обяснението му за онази проститутка. Беше наистина малко раздразнена, че Улфрик вече определяше правила за поведението й, но предполагаше, че може после да се занимае с проблема.

Отвори очи. От него се излъчваше някаква особена топлина. Той я бе гледал, докато бе лежала със затворени очи и навярно бе мислил за удоволствието, за което спомена преди малко. Гневът й бе попречил да се замисли над думите му, но сега си ги припомни с отчетлива яснота: „От своя страна аз също ще се постарая да ти доставя наслада.“

Стомахът й се сви на топка. Господи, той искаше да й достави наслада? Знаеше, че може да го направи, защото вече го бе доказал.

Тя се бе старала толкова много да не мисли за удоволствието, което бе изпитала през онази нощ, да не копнее за него. Донякъде бе успяла да изтласка спомена от мислите си, но не й бе никак лесно. Беше толкова хубаво, толкова истинско. Мечтаеше да го изживее отново. Той я бе накарал да забрави за всичко останало и тя се страхуваше от това, ала това бе много малка цена за удоволствието, което си спомняше… което би могла отново да изпита.

Внезапно се смути. Той търпеливо очакваше отговора й.

Обаче не й бе никак лесно да отстъпи. А гордостта й нямаше да позволи да го стори открито.

— Да, доста трудно — изрече накрая тя, но побърза да добави с плаха усмивка: — Но не е невъзможно.

Улфрик се засмя.

— Не съм и очаквал друг отговор от теб. Ще оценя всяко твое усилие да запазиш мира в нашето легло. От своя страна ще се постарая да не съжаляваш за това.

— Това звучи… обещаващо.

— Може би се нуждаеш от доказателство?

Милисънт внезапно осъзна, че Улфрик сякаш не беше предишният мъж, когото познаваше. Държанието му бе съблазняващо, да, не можеше да го определи по друг начин. И колкото и да бе странно, този нов Улфрик много й харесваше.

Май в крайна сметка нямаше да се окаже толкова трудно да забрави за гнева си, когато двамата бяха заедно в леглото. Усети, че скоро ще се увери в това, тъй като пръстът му се плъзна надолу и леко повдигна брадичката й, за да приеме целувката му.

Това бе удивителна целувка — първо нежна, после настойчива, пак нежна и накрая толкова гореща, че устните й се възпламениха под неговите. А това, което я правеше още по-изумителна, бе бързината и всеотдайността, с които Милисънт откликна на нея. Сега, когато желаеше или може би по-скоро приемаше и дори… очакваше с вълнение, че най-после ще стане изцяло негова, тя забрави за страха си и се отдаде на новите усещания. Искаше докрай да изпита сладостта им.