Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Когато Милисънт се върна в залата, облечена в роклята, взета назаем от Джоун, отново имаше повдигане на вежди. Този път от страна на Улфрик. Искаше й се да изкрещи от възмущение. Вбесяваше се при мисълта, че бе позволила на другите да направляват постъпките й — дори само с поглед. И навярно така щеше да бъде до края на живота й, освен ако не последваше съвета на Джоун и не се опиташе да спечели благоразположението на Улфрик.

Обратният път до Шефърд отне два пъти повече време заради големия ескорт и товарната каруца. Пристигнаха в имението след залез слънце. Това бе добре дошло за Милисънт, понеже повечето от обитателите на замъка нямаше да узнаят за отсъствието й. Успя да се промъкне незабелязано в стаята си с ниско спусната качулка, докато фанфарите тържествено известяваха пристигането на Фиц Хю.

Въпреки това Джоун я бе забелязала и влезе в стаята почти веднага след сестра си. Лицето й бе бледно, а гласът й — изпълнен с отчаяние.

— Как те откри Улфрик толкова скоро? Господи, Мили, наистина съжалявам. Когато онази нощ разкри нашата измама и започна да ми крещи, искайки да узнае къде си, аз припаднах. Той беше наистина побеснял. Но не му казах нищо, поне си мисля, че не съм.

Милисънт бързо прегърна сестра си.

— Знам, че не си му казала. Аз сама съм си виновна! Сама му го казах, макар и без да искам.

— Как така?

— Един ден през миналата седмица се престорих на теб, за да се измъкна от замъка без тези дяволски пазачи, които ме следват навсякъде. Обаче налетях на сър Реймънд, който искаше да говори с теб за мъжа, в когото „съм влюбена“. Не казах името на Роланд, защото се предполагаше, че съм Джоун, но не можех и просто така да се отърва от него, затова му обясних, че сестра ми никога не е споделяла името му, само го нарича „нежен гигант“. Улфрик, разбира се, познава семейство Фиц Хю, след като Клайдън е васално владение на Шефърд, и се е досетил кого имам предвид. Колко души знаят за заминаването ми?

— Не много. Повечето си мислят, че аз съм била болна, а ти си се грижила за мен. А днес казах, че и ти си се разболяла от същата болест, за да извиня отсъствието ти. Ако преди малко някой те е видял в залата, ще си помисли, че си оздравяла. Разбира се, в случай че са те познали. Забелязах роклята под наметката ти, иначе и аз нямаше да те позная.

Милисънт кимна.

— Смятам, че Улфрик не би искал да се разбере за краткото ми бягство. Добре си се сетила да използваш болестта като извинение за отсъствието ми.

— Видях, че сър Роланд беше с теб. Нямаше ли възможност да му отправиш предложението си?

Милисънт въздъхна и накратко обясни на сестра си какво се бе случило. Накрая добави:

— Иска ми се да бях осъзнала истинските си чувства към него, преди да замина за Клайдън. Вместо това можех да отида направо при татко и… Ха, това вече няма никакво значение. Улфрик ми заяви, че ме смята за своя собственост. И дори татко да се съгласи да развали годежния договор и да ме омъжи за някой друг, моят нов съпруг нямало да живее твърде дълго, за да се наслади на жена си.

Очите на Джоун се разшириха.

— Той е казал това?

— По-скоро заплаши.

— Но това звучи невероятно… романтично.

Милисънт възмутено вдигна нагоре очи.

— Звучи налудничаво, ето как звучи!

— Не, това доказва, че сега той те желае, независимо от всичко. Ето това е романтично.

— Кълна се, Джоун, че ако те оставят, ти си способна да откриеш нещо хубаво и у една крастава жаба!

Джоун сърдито поклати глава.

— Това, че те желае толкова много е хубаво.

— Това е чисто и просто собственическо отношение. Не означава, че има някакви нежни чувства към мен.

— Не, разбира се, че не. Нито пък някога ще ги изпита, след като ти толкова упорито отказваш да ги забележиш.

— Защо се караме?

Джоун въздъхна и се отпусна върху леглото.

— Защото това е по-добре, отколкото да плачем — отчаяно отвърна тя.

Милисънт приближи и приседна до нея.

— Не си струва да плачем. Знам кога да престана да си удрям главата в стената. И последната ми надежда си отиде, така че ще се омъжа за него. Но няма да му позволя да ме пречупи. Ще бъда добре, Джоун, сигурна съм.

— Преди не мислеше така.

— Не, но тогава хранех други надежди. Сега ще положа всички усилия — дори по-големи от тези, които хвърлих, за да избегна този брак — да накарам Улфрик де Торп да ме приеме такава, каквато съм или поне да не се опитва да ме променя твърде много.

— Никога не съм и помисляла, че толкова елегантно ще се откажеш от съпротивата си — усмихна се Джоун.