Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Милисънт рязко бутна сестра си върху леглото, без да обръща внимание на възмутените й викове.

— Пфу, кой е споменал нещо за елегантност?

Милисънт не се изненада, когато на следващата сутрин видя, че крал Джон е в голямата зала. Изпита само известно разочарование, че не си бе заминал, както се надяваше. Джоун бе разговаряла с него, преструвайки се на сестра си, и по нейните думи той бил учуден и развеселен от нервността й.

След като узна това, Милисънт се успокои и престана да се бои за себе си. Тя се бе ужасила от наказанието, което би могло да последва за атаката й срещу краля на Англия. Ала очевидно Джон нямаше намерение да разгласява случилото се, страхувайки се да не се изложи на все общ присмех и осъждане.

Ако през онази нощ не бе изгубила ума и дума от страх, щеше да го осъзнае много по-скоро. Джоун също не бе оставала насаме с краля, така че двете сестри не знаеха какво мисли той за неловката сцена.

Джон забеляза появата й в голямата зала, но изглежда не прояви особен интерес, а продължи разговора си с лорд Гай и неколцина влиятелни благородници. Те бяха насядали около масата, върху която бяха подредени хляб, вино, печени пилета и сирене. Мъжете бяха в добро настроение и шумно се смееха.

Милисънт не бе гладна, но дори и да беше, не би се приближила до развеселената група. Надяваше се, че кралят няма да пожелае да разговаря с нея, за да спести не удобството и на двамата. А самата тя щеше да го улесни, като стои колкото се може по-надалеч от него. Така че Милисънт не остана в залата, а излезе и се отправи към конюшнята, за да провери как е Стомпер. Почти не обърна внимание на безмълвните пазачи, които я последваха.

Времето бе сухо и студено. Лейди Ан се безпокоеше, че снежната буря, вилняла предните дни, може да попречи на много от поканените да дойдат за сватбата и действително имаше такава опасност, ако снегът и вятърът не бяха утихнали.

Милисънт тъжно си помисли, че едва ли щеше да има късмет церемонията да се отложи заради лошото време. Обикновено сватбите се планираха за пролетта или лятото, понеже голяма част от гостите не можеха да се поберат в църквата. По време на дългата църковна служба отвън се образуваше голяма тълпа, а никой не искаше да замръзне от студ, докато очаква младоженците да излязат от църквата.

Докато вървеше към конюшнята Милисънт чу звън на мечове и както обикновено това привлече погледа й към двора, където тренираха рицарите. Днес обаче забави крачка и накрая спря, когато разпозна Улфрик.

Двамата с брат му се упражняваха с мечовете си, а наоколо се бе събрала шумна тълпа. След като ги наблюдава известно време, Милисънт реши, че Улфрик би спечелил без много усилие. Мечът бе сякаш продължение на ръката му — толкова лесно и ловко си служеше с него.

Едно покашляне зад нея й напомни, че не е сама и че мъжете от охраната й не са облечени достатъчно топло, за да стоят и наблюдават двубой с мечове в такова мразовито време. Самата Милисънт носеше само една тънка наметка, но бе толкова очарована от бойното умение на годеника си, че дори не забелязваше студа.

Девойката продължи към конюшнята. Не се упрекваше за възхищението, което бе изпитала към воинските умения на Улфрик. Никога не бе отричала, че той е великолепен образец за мъжественост и сила. Сега трябваше да при знае, че никога не бе виждала рицар, който така умело да си служи с меча. На времето много обичаше да гледа тренировките на Роланд. Сега изпита същото удоволствие, докато наблюдаваше Улфрик.

Докато влизаше в конюшнята, на устните й играеше лека усмивка. Ако не получи нищо друго в брака, поне ще се наслаждава на гледката как съпругът й усъвършенства воинските си умения. Ще трябва да внимава единствено Улфрик да не разбере, че го намира за толкова забавно, защото сигурно ще й забрани да присъства на тренировки те му. Не се съмняваше, че бъдещият й съпруг ще наложи възбрана на всичко, което й доставя удоволствие и радост.

— Дъще на Криспин… всъщност как е малкото ти име?

Милисънт изохка вътрешно. Бе толкова заета с четкането на Стомпер, че не бе забелязала приближаването на Джон. Кралят беше сам, без обичайната си свита. Очевидно бе тръгнал след нея с някаква цел и не бе никак трудно да се досети каква. Искаше да разбере дали е казала на някого за срещата им. Трябваше да го убеди, че не го бе направила.

— Милисънт, сир — леко се поклони тя.

Не се засегна от изтънчената обида. Не се съмняваше, че Джон много добре знае името й, но искаше да я накара да си мисли, че личността й е достатъчно незначителна, за да го забрави.