Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— А нима не го рискува, когато се опита да ме изнасили? — възрази Милисънт.

Киселият й тон го накара да се засмее.

— Ти сама си отговори преди малко. Сигурно щеше да заяви, че цялата работа е твоя идея, а не негова, и че той е бил твърде слаб, за да устои на подобно изкушение. Не се съмнявам, че тъкмо това щеше да бъде извинението му, ако планът му бе успял и аз се бях отказал от теб… Наистина ли си ритнала краля на Англия?

Тя се изчерви и само кимна. Той отново се засмя.

— Ако не беше го сторила, може би щях да се изкуша от мисълта да… няма значение. Съмнявам се, че Джон ще повдигне повече този въпрос. Но може би е разумно след сватбата да подновим клетвата си за вярност към него, само за да успокоим страховете му. Разбира се, ако присъства на церемонията.

— И защо да не присъства, след като вече е в Шефърд? — попита девойката.

— Защото ако всичко, което ми разказа, е чиста истина, той ще е твърде вбесен, за да остане за венчавката. Сигурен съм, че ще измисли някакво извинение, за да си тръгне преди официалната церемония.

Милисънт искрено се надяваше да е така. Всъщност тя се надяваше, кралят вече да си е заминал. Не гореше от желание отново да се срещне с Джон Безземни.

Преди да потеглят от Клайдън, Милисънт установи, че все пак Улфрик бе станал рано, за да прекара сутринта с домакините си. Освен това бе решено Фиц Хю да тръгне за сватбеното тържество един ден по-рано от предвиденото и да ги придружи до Шефърд.

Явно Улфрик бе дошъл сам и сега бе доволен, че по обратния път ще го съпровожда голям ескорт. Милисънт не бе сигурна дали бе тръгнал сам, за да не го забавят хората му, или за да запази бягството й в тайна. Предполагаше, че е по-скоро заради второто. Едва ли би искал всички да узнаят, че тя бе рискувала живота си само и само да не се омъжи за него. Като се имаха предвид трите покушения срещу нея, пътувайки сама Милисънт наистина бе рискувала живота си.

Възнамеряваше да го попита, макар и със заобикалки, дали след заминаването й всичко в Шефърд е било наред. Особено се безпокоеше за онези трима мъже, които я бяха последвали и които вероятно бяха от стражата на имение то. В такъв случай тя искрено се надяваше да не им е причинила сериозни наранявания.

Но Улфрик не обърна сериозно внимание на предпазливите й въпроси. Единственият му отговор бе: „Не се е случило нищо, което да те засяга“. Това не означаваше нищо. Явно на Улфрик едва ли би му минало през ума, че тя може да се интересува от войниците в Шефърд.

Каквито и искри да бяха прехвърчали миналата нощ между Роланд и Улфрик, явно бяха се разсеяли, защото сега приятелят й от детинство ги поздрави с ведра усмивка. Тя се запита дали Улфрик не бе говорил с него сутринта, защото едрият младеж явно бе убеден, че с нея всичко е наред.

Разбира се, това бе доста далеч от истината, но Милисънт нямаше намерение да го съобщава на Роланд. Веднъж вече го бе намесила в своите планове и това едва не му бе струвало живота. Никога повече нямаше да на прави същата грешка.

Канеха се да потеглят за Шефърд, когато се появи лейди Рейна, придружена от двете си дъщери. По-малката бе напълно благоприлично облечена. Когато видя одеянието на Милисънт, Рейна не каза нищо, само повдигна вежди, но това бе напълно достатъчно да я накара да се изчерви и да изтича в стаята си, за да се преоблече. Господи, понякога се питаше дали ако собствената й майка все още бе жива, щеше да продължава да бъде толкова упорита в странните си предпочитания към дрехите, или подобно на Елинор Фиц Хю щеше да се е примирила с общоприетите норми и да прави отстъпки, когато се налага.

Когато бе малка, бе много лесно да прави всичко, което й харесваше, понеже баща й или бе твърде пиян, за да й обръща внимание, или просто не умееше да я накара да почувства срам от държанието си, така както би го направила майка й. Колко ли различна щеше да бъде днес, ако майка й не бе умряла толкова рано? Дали щеше да приеме Улфрик, без да изрече нито думичка в знак на протест, знаейки, че и без това никой няма да обърне внимание на желанията й?

Не че сега мнението й имаше някакво значение. Тя щеше да стане негова жена. Той си бе осигурил съгласието й, когато отправи ужасяващите си заплахи, че ще убие всеки мъж, за когото се осмели да се омъжи. Така че дори баща й вече не можеше да й помогне да се отърве от този нежелан брак. Би трябвало да се чувства напълно съсипана. Но не беше така. Наистина ядосваше се на отношението и държанието на Улфрик, но не и на това, че бе изгубила и последната възможност да се отърве от него. Не спираше да се пита защо е така.