Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Той не отговори. Приближи до леглото и я погледна.

— Можем да поговорим на сут… — опита се да предложи с треперещ глас тя, но той рязко я прекъсна.

— Няма за какво да говорим. — Тя се надигна, за да стане от леглото. — Остани на мястото си! — изплющя гласът му.

Сега вече здравата се изплаши. Изражението на лицето му не се бе променило. Той все още изглеждаше бесен. Бе сигурна, че каквото и да възнамеряваше да направи, никак нямаше да й хареса — ако въобще оцелееше след това. Никак не бе сигурна в последното. Бе в неведение относно намеренията му — засега. В следващия миг вече разбра — без да откъсва поглед от нея, Улфрик бавно започна да сваля пелерината си.

— Не го прави, Улфрик!

Той отвърна с въпрос:

— Наистина ли си въобразяваше, че можеш да се омъжиш за Роланд Фиц Хю и че той ще остане жив достатъчно дълго, за да се наслаждава на брака си с теб?

— Ако баща ми бе дал съгласието си, ти не можеше да направиш нищо, за да ми попречиш.

Младият мъж поклати глава.

— И смяташ, че това щеше да ме спре да го убия?

Чак сега Милисънт осъзна какво искаше да й каже.

Той я смяташе за своя собственост. И макар че всъщност не я искаше, тя пак бе негова, а това означаваше, че не може да се омъжи за никой друг, понеже за него това щеше да бъде измяна. Напълно нелогично и собственическо отношение! Милисънт не знаеше дали да плаче, или да се смее горчиво. Не можеше да спечели. Никога нямаше да има възможност да избяга от него.

Ала тя не бе забравила за неприятната си среща с Джон Безземни. Един крал би могъл да принуди и най-силния мъж да се подчини на волята му. А Улфрик още не знаеше, че кралят е против женитбата им. Всъщност, когато му го кажеше, той би трябвало да се зарадва. Това би му дало нужното извинение, за да не се ожени за нея. А ако прекрати годежа, вече нямаше да я смята за своя. Нужно бе само да му разкаже за среднощното си посещение при краля.

— Ти все още не знаеш какво ме накара да напусна Шефърд. Това променя всичко, Улфрик. — Той захвърли колана и ножницата си на пода върху пелерината. — Слушай ме!

— Годежният договор анулиран ли е?

— Не, но…

— Тогава нищо не се е променило.

— Казвам ти, че се е променило! Лично кралят е замесен. Той е против нашия съюз. Това е извинението, от което се нуждаеш, за да сложиш край на годежа. Ще трябва само да кажем на родителите си.

— Дори и да ти вярвах, момиче, а аз не ти вярвам, това няма никакво значение за мен. Джон не е казал нищо на никого — с изключение на теб — вместо това на всеослушание заяви одобрението си.

— Казвам ти самата истина!

— Тогава позволи ми да ти обясня защо няма значение. Това, което Джон иска, не може да се осъществи, освен ако не го заяви публично. Досега не го е направил и няма никакви изгледи да го стори. Затова сега ние двамата веднъж завинаги ще решим въпроса на кого принадлежиш ти, за да нямаш в бъдеще правото да го оспорваш. Ние вече сме обвързани с годежен договор. Сега само ще го подпечатаме. — С тези думи той я бутна обратно върху леглото и понечи да се плъзне до нея.

Тя не можеше да повярва, че той не подскочи от радост, когато му предостави нужното извинение, за да не се ожени за нея. После осъзна, че Улфрик бе твърде ядосан, за да го е грижа.

Именно гневът му й даде сили да извика:

— Не! Не го прави, Улфрик! Няма да се опитам да избягам отново. Ще се омъжа за теб, кълна се! Само не ме взимай по този начин… не и когато си побеснял от гняв.

В очите й блестяха сълзи. Беше толкова уплашена, че дори не осъзнаваше, че се е разплакала. Въпреки яда, това бе единственото нещо, което го спря. Той я целуна грубо, но после се отдръпна и от устните му се изтръгна неприлична ругатня. Прокара ръка през косата си и с бързи крачки излезе от стаята.

Разтреперана, Милисънт се отпусна върху леглото. Постепенно собственият й гняв надви уплахата и ужаса, които Улфрик я бе накарал да изпита.

Милисънт отвори очи и не след дълго осъзна, че е проспала половината ден. Не се изненада, понеже гневът, който Улфрик бе събудил у нея, я държа будна почти през цялата нощ. Учуди се само, че никой не се бе опитал да я събуди, нито дори Улфрик. Но може би той не възнамеряваше още днес да се върне в Шефърд, както бе помислила.

Нищо чудно и самият той да е още в леглото, след като бе яздил през половината нощ, за да пристигне в Клайдън. Но каквито и да бяха причините, имаше да му казва доста неща, особено след като вече не бе толкова изплашена.

Още не можеше да повярва какво й бе причинил. Преди сънят най-после да я надвие, тя бе започнала да подозира, че всъщност годеникът й нямаше намерение да прекара нощта в леглото й, а само бе искал да я уплаши, за да я принуди да му даде клетва за вярност, което тя наистина бе сторила твърде прибързано.