Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Би било идеално, ако не се налагаше. Но в живота не е така и повечето жени са принудени да го правят, особено когато искат да бъдат обичани. Има и доста млади дами, които не се интересуват от това. Те не очакват любов от брака си, уреден по политически или други съображения, така че не се чувстват излъгани или разочаровани, когато не я открият. Нужни са обаче и много други неща за един добър и сполучлив брак. Любовта не винаги е сред тях. Но, когато я има… о, не можеш да си представиш…

— Разкриваш семейни тайни, а, Рейна?

Беше наистина изумителна гледка да видиш как тази жена се изчервява, особено когато острият й и хаплив език неведнъж бе карал другите да пламват до корените на косите си. Лейди Рейна се извърна и погледна съпруга си, чиято огромна фигура изпълваше рамката на вратата.

— Тъкмо отивах да си легна — избъбри тя и припряно се изправи.

— Наистина ли? Не се сърди, но се съмнявам.

Лицето на Рейна придоби възмутено изражение, но Милисънт не го видя, понеже дамата бе с гръб към нея. Изплаши се, че лорд Ранулф Фиц Хю е сърдит на жена си и си помисли, че може би вината е нейна.

— Не съм се опитвала да се меся — заяви лейди Рейна, а Милисънт побърза да я подкрепи:

— Разбира се, че не.

— Нито пък й досаждах — добави достопочтената дама.

— Изобщо не съм си го и помислила — енергично се присъедини Милисънт. — Лейди Рейна много ми помогна.

При тези думи майката на Роланд се извърна към нея и закачливо се засмя.

— Успокой се, дете, той не е ядосан. А дори и да беше, това нямаше да ме впечатли кой знае колко.

Последните думи бяха придружени с предупредителен поглед към Ранулф. Гигантът се ухили, показвайки, че не за пръв път чува подобно изявление.

Тъкмо в този миг Роланд избута баща си и мина покрай него.

— Не смятах, че ще държиш Мили будна през цялата нощ, майко — раздразнено рече той.

Лейди Рейна вдигна ръце и намусено заяви:

— Отивам да си легна, щом всички го желаете толкова силно.

И без да каже нито дума повече, тя излезе наперено от стаята.

— Аз ще се погрижа да го направи, без повече да се отклонява по пътя към спалнята — обади се Ранулф и добави: — Не се бави, Роланд. Всички се нуждаем от сън.

След като останаха сами, Милисънт и Роланд се изчервиха — може би защото за пръв път оставаха насаме в спалня, но по-вероятно защото и двамата знаеха какво бе обсъждано преди малко в същата стая. Роланд пръв се окопити и приседна на леглото до Милисънт, на мястото, където доскоро бе седяла майка му.

— Съжалявам — каза той и взе ръката й в своята. — Исках само майка ми да ти помогне да не се чувстваш обидена и разстроена. Тя е много добра в утешаването. Обаче не мислех, че ще те държи будна толкова до късно.

— Не е нужно да се извиняваш, Роланд. Аз не спях, иначе тя нямаше да влезе.

— А, значи наистина си била разстроена?

Милисънт въздъхна отегчено и нарочно смени темата на разговор.

— Никой ли в този дом не спи през нощта?

— Не знам за другите, но двамата с майка ми доста често се заварваме в кухнята по малките часове на нощта — обикновено, когато нещо й е попречило да довърши вечерята си.

— А какво е твоето извинение?

— Не че не мога да спя, но почти винаги съм гладен, а в такива случаи не ми е до сън.

Изрече го с такова огорчение от самия себе си, че Милисънт не можа да се сдържи и избухна в смях.

— Да, никак не е лесно да заситиш това огромно тяло.

Ала смехът й внезапно секна. Разнесе се някакъв шум и вратата рязко се отвори. И двамата погледнаха да видят какво става, понеже се чу звук като от изваждане на меч от ножница. И точно това се оказа.

Улфрик стоеше на прага с меч в ръка, но погледът му не бе насочен към Милисънт, а бе втренчен в Роланд.

— Това е истински позор и аз съм принуден да те убия!

Милисънт пребледня. Не само защото Улфрик бе там, където не би трябвало да бъде. Не само защото заплашваше да убие приятеля й. Не, кръвта се отдръпна от лицето й, понеже осъзна, че само Джоун би могла да му каже, че се намира в Клайдън.

Затова първите думи, които излязоха от устата й, бяха обвинение:

— Какво си направил на сестра ми, за да я принудиш да ти каже къде съм отишла? Тя никога не би ме издала доброволно.

Сапфирено-сините му очи се насочиха към нея. Изражението им бе ледено.

— И не го е направила. Тя припадна в краката ми, когато просто я попитах.

— Просто? — подозрително присви очи Милисънт. — И колко ядосан бе, когато я попита?