Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Много.

Девойката облекчено въздъхна. Той не бе измъчвал Джоун. Само я бе изплашил до смърт. Но тогава…

— Как се досети да ме търсиш тук, след като не ти е казала?

— Преди няколко дни случайно е споменала пред брат ми, че мъжът, в когото си влюбена, наричаш „нежен гигант“. И аз най-после се сетих кой може да е. Бях сигурен, че си отишла при него.

Погледът му отново се насочи към Роланд. Милисънт също се извърна към приятеля си и видя, че той се усмихва. Сигурно бе полудял, щом намираше нещо забавно в цялата ситуация. Или пък смяташе, че Улфрик се шегува, когато заяви, че ще го убие? А може би наистина нямаше от какво да се страхува, защото въпреки гнева на Улфрик, те разговаряха сравнително спокойно?

Нямаше съмнение, че годеникът й е бесен, но очевидно успяваше да се сдържа. Но какво бе предизвикало гнева му. Бягството й? Или това къде я бе открил и с кого?

— Не е нужно да го убиваш — заговори Милисънт. — Открих, че чувствата, които изпитвам към Роланд, са като към брат. А и той отказа да се ожени за мен, защото ме чувства като сестра.

— Да не би да ме смяташ за глупак? Доказателството за обратното е пред очите ми!

В гърдите й се надигна гняв, а заедно с това усети прилив на смелост, която й бе нужна, за да му се опълчи.

— Какво доказателство? — презрително процеди младото момиче. — Ако имаш предвид това, че си заварил Роланд тук, с мен, защо първо не попиташ какво правим, а после да си вадиш заключения. Ако беше дошъл малко по-рано, щеше да завариш в тази стая и родителите му. Роланд дойде, за да потърси майка си, понеже се притеснил, че тя ме държи будна до толкова късен час. Аз наистина не бях заспала и ние двете разговаряхме. Би трябвало да проявиш малко повече здрав разум, Улфрик, преди да вадиш меча си.

— Мили, защо съзнателно го предизвикваш? — обади се неочаквано Роланд.

— Не правя нищо подобно!

— Тъкмо това правиш — рече Роланд и се обърна към Улфрик. — Милорд, това, което каза тя, е самата истина. Дори и да не бе сгодена за вас, а тя е, аз не бих могъл да се оженя за нея. Това би било все едно да се оженя за собствената си сестра, а трябва да се съгласите, че едва ли някой мъж би пожелал подобно нещо.

Роланд се надяваше да разведри обстановката, ала изглежда не му се удаде, защото мрачното изражение на Улфрик не се промени. Тъкмо обратното — когато се из върнаха към нея, тъмносините му очи блестяха още по-гневно и застрашително.

— Да не би да искаш да ме убедиш сега, че си ме излъгала, когато ми заяви, че си влюбена в него?

Милисънт предпочиташе да не бе повдигал този въпрос.

— Просто навремето си мислех, че е възможно. Винаги съм смятала, че го обичам. Изобщо не съм осъзнавала, че това не е любовта, която свързва мъжа и жената в брака. И двамата не изпитваме никакво желание един към друг. Как по-ясно да ти го кажа?

— Пак го правиш, Мили — упрекна я Роланд и я изгледа почти сърдито.

— Какво?! — гневно възкликна тя.

— Предизвикваш го. Обяснението бе достатъчно. Не е нужно да го дразниш повече.

— Върви да си легнеш, Роланд. Не ми помагаш с приказките си.

— Не мога — въздъхна младият мъж, макар че явно предпочиташе да се оттегли.

Милисънт разбра, че той се страхува да я остави насаме с Улфрик, въпреки че бе достатъчно умен, за да не го изтъква. Тя също не желаеше да бъде сама с Улфрик, ала в този момент се страхуваше много повече за Роланд, отколкото за себе си — особено когато годеникът й все още държеше меч в ръката си.

Улфрик навярно прочете мислите й или пък реши, че Роланд е твърде разумен и предпазлив, за да се опита да мине покрай него, след като не е въоръжен, и прибра меча си.

— Заради баща ти се радвам, че не ми се налага да те убия. Върви си. — Роланд се поколеба и той добави: — Тя е моя от деня, в който е сгодена за мен. Дори не си и помисляй да ми отнемаш това, което ми принадлежи!

Двамата млади мъже кръстосаха погледи за един дълъг и напрегнат миг. Накрая Роланд кимна хладно, рязко се обърна и напусна стаята.

Милисънт знаеше, че приятелят й никога нямаше да си тръгне, ако смяташе, че Улфрик представлява някаква опасност за нея. И на нея й се искаше да бъде толкова сигурна. Внезапно почувства страх и изпита желание да извика на Роланд да се върне. Безпокойството й се усили, когато Улфрик затвори вратата и пусна резето. Двамата останаха сами в заключената стая.

— Какво правиш? — с прегракнал глас попита тя и страните й, които преди малко бяха възвърнали цвета си, отново пребледняха.