Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Но ти си отказала?

Милисънт го възнагради с един яден поглед, задето се бе осмелил да я попита.

— Той не бе склонен да приеме отказа ми. Възнамеряваше да „облекчи съвестта ми“, като вземе решението вместо мен, или поне така ми каза. Аз успях да избягам, но бях ужасена, страхувах се, че той ще ми отмъсти, задето осуетих намерението му. Главната причина да избягам от Шефърд бе да се отдалеча колкото се може повече от краля, макар че няма да се преструвам, че е единствената.

Последните й думи го накараха да изръмжи ядосано, но не го отклониха от темата.

— И тази среща стана в деня на пристигането му?

— Същата нощ — заяви Милисънт. — Един от слугите му дойде да ме повика под претекст, че кралската двойка искала да ме поздрави насаме. Но когато влязох в стаята, вътре бе само Джон. Не губи много време, за да се опита да ме вкара в леглото си. Когато отклоних предложението му, той искаше да ме насили… и тогава го ритнах, бутнах го върху леглото и избягах от стаята. Трябва да призная, че прекарах останалата част от нощта зад барикадирана врата с опънат лък в ръка. На следващата сутрин Джоун ми помогна да се измъкна от Шефърд.

— На следващия ден кралят бе в отлично разположение на духа. Дори не отбеляза отсъствието ти.

— Отсъствие? Нима Джоун не… Няма значение.

— Какво? — многозначително повдигна вежди младият мъж. — Нима Джоун не се престори на теб? Да не мислиш, че все още не мога да ви различавам?

Милисънт стисна зъби, уязвена от самодоволната нотка в гласа му.

— Не можеш да бъдеш сигурен. Поне не напълно и не през цялото време.

— Признавам, че донякъде си права и тъкмо затова те предупреждавам за последен път — никога повече не се опитвай да ме мамиш по този начин, Милисънт, иначе ще изгоня сестра ти от Шефърд! Да, в началото бях заблуден, докато вечерта не забелязах колко е нервна — нещо твърде нетипично за теб. Тогава разбрах измамата ви.

Милисънт въздъхна. Нищо чудно, че я бе открил толкова скоро. Колкото до доброто настроение на крал Джон — със сигурност се дължеше на допускането му, че тя се страхува да се изпречи пред погледа му и е твърде уплашена, за да разкаже на когото и да било за случилото се между тях.

— Ако го бях обвинила в нещо, той със сигурност щеше да отрече. Както съм сигурна, че ако бе успял, кралят щеше да стовари цялата вина върху мен, заявявайки, че аз съм го съблазнила или нещо подобно. Ще кажеш ли на баща си?

Преди да отговори, Улфрик се замисли за миг.

— Може би някой ден, когато реша, че е необходимо. Засега не смятам да казвам никому, още повече, че присъствието на Джон е достатъчно потвърждение на одобрението му за нашия съюз.

— Можеш ли да предположиш защо кралят е против? Може ли да има друга причина освен благословията на брат му, когото мрази?

— Със сигурност. Доскоро изобщо не подозирах колко богат е баща ти. Ако такова богатство се съчетае със силата и влиянието на Шефърд, ние ще се превърнем в непобедими съюзници, което никак не е изгодно за Джон.

— Моят баща никога не би обявил война на краля… поне аз не смятам, че би го сторил.

— Нито пък моят, ако няма основателна причина. Но не бива да забравяш каква силна армия би могло да се получи, когато рицарите на Шефърд се обединят с наемниците от Дънбър. Разбира се, подобна сила никога няма да бъде използвана против краля на Англия, но очевидно Джон се бои. Ако зад него стояха всички барони, това не би имало голямо значение. Но след като мнозина открито са се обявили срещу него, той трябва да събере доста по-силна войска, за да може успешно да им се противопостави. Всъщност бароните, които го мразят и презират, с радост биха обединили силите си с Шефърд.

— Излиза, че нашият съюз не е само незначителна тревога за краля, но източник на сериозен страх, който го кара незабавно да сложи край на годежа ни… независимо на каква цена.

— Дори и с цената на твоето убийство? — отгатна мисли те и Улфрик.

Тя кимна и смръщи вежди.

— По време на разговора ни той ми каза още нещо: „Що разбереш, че ти правя голяма услуга“. Тогава приех думи те му като намек, че за мен ще бъде чест да споделя леглото му. Но може би е имал предвид, че ако ти ме от хвърлиш, той няма да има нужда да ме убива.

— Може би — замислено отвърна Улфрик. — Но не бива да забравяш, че между моя и твоя баща съществува дългогодишно и вярно приятелство. Така че не е нужно двамата да скрепяват съюза си чрез този брак, ако искат да се опълчат против своя владетел. Тъкмо обратното — биха могли да съберат цяла армия, ако Джон се опита да се намеси. Смяташ ли, че кралят би рискувал това?