Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Не че това имаше голямо значение след всичко, което й каза той през миналата нощ. Излизаше, че ако тя се омъжи за някой друг, това означаваше да подпише смъртната му присъда. Изобщо не се съмняваше, че Улфрик ще изпълни заканата си. В крайна сметка си оставаше обвързана с него, понеже той я смяташе за „своя“, дори и след като му съобщи за неодобрението на краля.

Милисънт стана и бързо се облече — предпочете мъжките дрехи, а не красивата рокля, която носеше предишния ден. Направи го напук на Улфрик. Нямаше нужда той да знае, че си бе донесла това, което той наричаше „благопристойно“ облекло. Щеше да си помисли, че няма какво друго да облече. Една малка победа за нея, въпреки че бе твърде незначителна, за да уталожи гнева й.

Когато влезе в голямата зала на Клайдън Касъл, устните й бяха ядно стиснати. Обядът бе свършил и дървените пейки бяха подредени край стените. Улфрик бе там, седнал край огнището с лорд Ранулф. Веднага забеляза приближаването й, както и гневното й изражение.

— Не ме гледай така кръвнишки, жено — бяха първите думи, с които я посрещна. — Ако си мислиш, че ще търпя киселото ти настроение, и то след всичко, което направи, дълбоко се лъжеш.

— След това, което аз съм направила ли? — невярващо избухна Милисънт. — А какво ще кажеш за себе си?

— Това, което аз трябваше да направя, не го направих, но ако настояваш, много бързо можем да поправим този пропуск.

Тя отвори уста, за да възрази, но бързо я затвори, осъзнала, че той навярно има предвид един хубав пердах, а не да легне с нея. Нямаше да му прости толкова лесно тази нова обида, но засега реши да преглътне гордостта си и надигналата се в гърлото й жлъч. Отправи се към издигната платформа, където още не бяха раздигнали масата и грабна една чаша с вино, за да отмие горчивия вкус в устата си.

Чу зад себе си смеха на бащата на Роланд. Господи, тя го бе видяла да седи до Улфрик и въобще не му бе обърнала внимание. Наистина мислите й бяха заети единствено с онзи грубиян. Страните й пламнаха, когато осъзна колко невъзпитано се бе държала. Гневът й не бе извинение за грубите обноски — сър Ранулф все пак бе неин домакин.

Ала когато се обърна към огнището, бащата на Роланд вече си бе отишъл. Улфрик все още бе там, скръстил ръце пред гърдите си и вперил в нея присвитите си очи. Милисънт предизвикателно вирна брадичка. Той повдигна вежди. Тя скръцна със зъби, питайки се дали изобщо някога ще съумее да го надвие. Без съмнение той бе сигурен, че тя никога няма да има подобна възможност.

Здравият разум й нашепваше, че трябва да стои по-далеч от него, докато и двамата не се успокоят. Бедата бе, че тя нямаше да се успокои, ако поне отчасти не излееше насъбралия се в душата й гняв. Освен това трябваше да разбере какво възнамерява да предприеме Улфрик срещу машинациите на крал Джон. Сега се налагаше тя да се върне в Шефърд, където неминуемо щеше да се срещне краля.

Отново приближи към Улфрик, като този път се опити да изглежда спокойна.

— Ще кажеш ли на баща си какво направи Джон? — попита тя, без всякакво предисловие.

— И какво точно е направил кралят, освен да те остани с впечатлението, че е против нашия съюз? — попита ни свой ред младият мъж, без да отговори на въпроса й.

— Беше нещо повече от впечатление. Той искаше да ти даде основателна причина, за да се откажеш от мен.

Думите й го накараха незабавно да се намръщи.

— Единственото, което може да ме накара да го сторя, е…

— Точно така.

Милисънт с изумление видя, че Улфрик първо пребледня, а след това лицето му пламна.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че Джон Плантагенет те е изнасилил?

Сега бе неин ред да се изненада на себе си — никак не й се искаше той дори за миг да повярва в подобна възможност, затова побърза да поясни:

— Не, нищо не ми е направил. Това не означава, че нямаше подобно намерение, но той едва ли би го нарекъл изнасилване. Според него аз трябваше да се почувствам поласкана от предложението му и дори… благодарна. А и няколко пъти повтори, че ще бъде изгодно и за двама ни.

— За каква изгода става дума?

Думите едва излязоха от устата му. Гневът му заплашваше да избухне всеки миг, но този път Милисънт не бе съвсем сигурна към кого е насочен.

— Не ми обясни в подробности, Улфрик. Предположих, че изгодата за него е да спи с мен, макар по-късно да осъзнах, че навярно има нещо много повече. А що се отнася до мен — той ме попита направо дали те обичам и аз му отговорих съвсем честно. Тогава ми каза, че в такъв случай няма да имам нищо против, когато ти се откажеш от мен. Изглеждаше доволен и дори го изрече на глас. Думите му бяха: „Доволен съм, че и двамата ще имаме полза от подобно решение.“