Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Много добре си спомням какво си ми разказвала за него. Ти го мразиш от времето, когато сте били деца и той много лошо те е наранил. Но не ми каза какви чувства изпитваш към него сега, когато вече е станал мъж.

— Аха! Знаех си, че рано или късно и ти ще стигнеш до тук!

— Искаш да се караме ли? — кротко попита Роланд.

Тя го удари по рамото, а той й се усмихна. Милисънт вдигна нагоре очи в престорена безпомощност, а той я прегърна през раменете.

— Отговори ми съвсем искрено, Мили. Поне веднъж опита ли се да забравиш детинските си чувства и да погледнеш на Улфрик с нови очи? Или си оставила старата болка и омраза да повлияят на сегашната ти преценка за него?

— Той все още е груб и жесток — измънка тя.

— Трудно ми е да го повярвам. Но дори да е така, въпросът е дали е бил груб и жесток спрямо теб сега?

— Той постоянно ми заповядва и се опитва да ме контролира. Сигурна съм, че ако можеше, щеше да ми нарежда кога да дишам и кога — не!

— Според мен ти смяташ за тиранин всеки мъж, който се осмели да ти заповяда нещо.

Милисънт отново въздъхна.

— Роланд, разбирам какво се опитваш да ми кажеш. Но ти не можеш да си представиш какво е да си край този мъж. Ние винаги се караме. Когато сме в една стая, напрежението помежду ни е толкова голямо, че сякаш прехвърчат искри.

Той се замисли за миг.

— Доста странно, но това, което ти ми описваш, ми на помня за чувствата, които изпитах към една дама. Знаех, че не мога да я имам. Тя ни бе на гости. Ние двамата с нея постоянно се карахме, а всъщност всеки път, когато я видех, ми се искаше…

— Шшт! — прекъсна го Милисънт с пламнало лице. — Това няма нищо общо с… нас двамата с Улфрик.

— Сигурна ли си?

„Сигурна ли си?“ Дори когато се оттегли в стаята си, Милисънт не можа да се отърве от този въпрос, който отново и отново изникваше в мислите й. Отговори на Роланд с: „Разбира се“, но всъщност изобщо не бе сигурна, поне що се отнасяше до Улфрик. Не го познаваше, а и за един мъж бе лесно да обича една жена и в същото време да желае друга. Толкова много бе чувала за подобни случаи.

Улфрик може би бе объркан от желанието, което тя събуждаше у него, и макар да се бе примирил с мисълта, че трябва да се оженят, това вероятно го дразнеше и го караше постоянно да се кара с нея. В такъв случай може би след сватбата недоразуменията им щяха да престанат… поне от негова страна.

Джоун бе предположила подобно нещо. Направи го щастлив в леглото и той ще ти позволи повече свобода и ще бъде много по-сговорчив и отстъпчив с теб, беше казала сестра й. Ами що се отнася до нея? Това, че ще направи него щастлив, не означаваше, че и тя ще бъде щастлива.

Именно в това бе въпросът. След като разкаже на баща си всичко, което се бе случило, той вероятно щеше да се съгласи, че трябва да се омъжи за някой друг, дори само заради неодобрението на крал Джон. Ала това нямаше да бъде Роланд, както доскоро се бе надявала. Разбира се, нямаше да е и Улфрик и това би трябвало да я направи щастлива.

Тогава защо не беше?

На вратата се почука и Милисънт се зарадва, тъй като неочакваният посетител щеше да я отвлече от мрачните й мисли. Лейди Рейна влезе в стаята и приседна на леглото. Веждите й бяха загрижено свити.

— Почуках тихо, за да не те събудя, ако си заспала — рече майката на Роланд. — Но не съм изненадана, че си будна, въпреки късния час.

Милисънт унило се усмихна.

— Наистина още не съм заспала, макар че миналата нощ почти не мигнах. Но защо ми казахте това, лейди Рейна?

— Роланд разговаря с мен.

— Така ли?

— Синът ми е много разтревожен, че може би те е разстроил. Така ли е наистина?

— Каза ли ви защо?

Лейди Рейна кимна.

— Молбата ти много го е изненадала. Той не е сигурен, че напълно си разбрала причините за отказа му, тъй като е бил доста смутен и объркан от предложението ти.

— Разбрах го много добре и съм съгласна с него. Когато си мислех, че можем да се оженим, аз си представях нашето приятелство, близостта ни и колко чудесно би било да прекарам живота си с някого, с когото ми е приятно да бъда. Никога досега не съм се замисляла за интимността, която ще трябва да споделим. Сега думите му ме накараха да се замисля и осъзнах, че е напълно прав. За него аз съм като сестра — за мен той е като брат. Двамата никога не бихме могли да бъдем любовници.

Лейди Рейна кимна разбиращо.

— Но ти не отговори на въпроса ми — настоя тя.

Милисънт се намръщи. Не бе сигурна, че разбира за какво намекваше майката на Роланд.