Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Бе изгубила ценно време. Часовете минаваха, а Милисънт още не бе намерила възможност да заяви, че иска да се омъжи за Роланд. Не можеше да позволи този ден да измине, без да уреди бъдещето си. Ала откакто бе пристигнала, постоянно се случваха разни неща и тя нямаше възможност нито за миг да остане насаме с Роланд.

Той я отведе в замъка и я представи на майка си, която веднага я придружи до стаята й в кулата, за да се изкъпе и освежи след пътя. Милисънт не се видя с Роланд чак до вечеря.

Лейди Рейна се оказа истинска изненада. Милисънт познаваше бащата на Роланд и знаеше, че той е същият гигант като сина си, обаче лейди Рейна бе дребничка, макар и много красива жена. Тя още не бе навършила четиридесет години и черната й коса бе лъскава както в младостта й, а небесносините й очи бяха чисти и много проницателни. Освен това говореше без заобикалки и понякога бе пряма до грубост.

Ето, още от прага лейди Рейна без капчица притеснение заяви на гостенката си:

— Вониш ужасно! Влизай незабавно в тази вана.

Въобще не обърна внимание на протестите й, че няма време за баня.

Въпреки всичко Милисънт хареса Рейна Фиц Хю. Рядко можеше да се срещне толкова пряма и откровена жена, каквато бе и самата Милисънт, която винаги говореше това, което мислеше. Освен това понякога бе доста цапната в устата, което или караше събеседника й да се забавлява, или да се чувства неудобно. На Милисънт ту й ставаше смешно, ту се сконфузваше и тази комбинация от чувства бе доста интересна и забавна.

През тези няколко часа в компанията на лейди Рейна Милисънт научи за семейството на Роланд много повече, отколкото някога бе чувала от него. Той имаше по-голям брат, носещ името на граф Шефърд, който му бе кръстник. Освен това имаше и две по-малки сестри. Най-малката, сподели лейди Рейна, била проклятието на живота й. Не можела да стори нищо с това дете, което обожавало баща си и се опитвало всячески да му подражава.

Признанието й смути много Милисънт, която осъзна, че това момиче сигурно прилича твърде много на самата нея, а Рейна го бе нарекла „проклятие“. За пръв път й хрумна, че навярно и собственият й баща мислеше по същия начин за нея.

Досега не знаеше, че родът на Роланд е свързан с рода Де Аркур — друго силно семейство в кралството. Хю де Аркур, главата на това семейство, бе баща на дядото на Роланд, макар и незаконен — още едно откровение на Рейна, но тя го каза така, сякаш е нещо съвсем естествено и в реда на нещата.

Ала най-интересен й се стори фактът, че Роджър де Шампен е баща на Рейна. Това име бе добре познато на Милисънт, понеже лорд Роджър бе участвал заедно с Найджъл и лорд Гай в кръстоносния поход с крал Ричард преди толкова много години. Найджъл често го бе споменавал в разказите си за многобройните вълнуващи битки, станали дълго преди раждането на Милисънт.

Тя се запита дали баща й е знаел, че Роланд е внук на Роджър, когато го отхвърли като кандидат за неин съпруг, споменавайки само, че баща му е васал на граф Шефърд. Роджър може и да е бил васал на сър Гай, но бе силен и влиятелен благородник, а Клайдън Касъл бе доказателство за могъществото на рода му. Милисънт бе сигурна, че баща й не знаеше нищо за Хю де Аркур.

Изведнъж семейството на Роланд се оказа много по-добър избор за сродяване, отколкото бе осъзнавала. С богатството и силата си Роланд бе идеалният избор, липсваше му единствено графската титла, която един ден Улфрик щеше да наследи.

Девойката се почувства много по-добре. Баща й трябваше да хареса този съюз. Разбира се, тя забравяше, че нейният годеж не бе заради съюзяването на две семейства, а бе продиктуван от приятелство и бе отплата за спасен живот. Все пак предполагаше, че тази нова възможност за сродяване ще смекчи удара, когато Найджъл научи, че крал Джон е против свързването на техните две семейства. Ако искаше да запази благосклонността на владетеля на Англия, дъщеря му бе по-добре да се омъжи за някой друг. А кой бе по-подходящ от Роланд?

Ала по време на вечерята поне стотина пъти изпита желание да извие врата на Роланд, понеже изглеждаше, че всички, в това число и самият той, сякаш се бяха наговорили да не ги оставят насаме нито за миг. Макар че седеше до него по време на вечерята, тя не съумя да привлече вниманието за по-дълго, защото през цялото време той разговаряше с баща си и брат си.

Най-после вечерята приключи и изпълнената с отчаяние Милисънт го сграбчи за ръката и го отведе към един от отдалечените прозорци, покрай които бяха подредени дълги пейки с възглавнички. Тя нетърпеливо го бутна да седне на една от тях.