Джоана Линдзи - Преплетени сърца

Фактът, че бе пристигнала благополучно, успокои тревогата му и той се усмихна и закачливо изрече:

— Знам, смяташ, че се нуждая от закрила, Мили, но не е било нужно да идваш чак дотук, за да ме придружиш лично за сватбата си. Баща ми винаги взима със себе си голям отряд войници, когато майка ми пътува с него, а аз щях да пътувам с тях… Прости ми. Изразът на лицето ти показва, че никак не ти е до шеги.

Тя поклати глава.

— Не, обичам, когато се шегуваш, затова не е нужно да се извиняваш. Просто се случиха толкова много неща и нито едно от тях не е хубаво. Искам да ти обясня всичко, но не знам откъде да започна… Всъщност знам. Причина та да напусна Шефърд тайно е, че имах неприятности с крал Джон, който пристигна по-рано за сватбата.

— Какви неприятности? — намръщи се Роланд.

— Много сериозни. Изглежда той не е доволен от годежа ми и е измислил начин да го анулира — като спи с мен. Аз възразих, и то доста красноречиво и сигурно той ще поиска да ми отмъсти, особено ако се омъжа за Улфрик от Шефърд. Единственият начин да доставя удоволствие на краля е да се омъжа за някой друг, само не и за Улфрик де Торп.

— Господи, Мили, не е нужно да правиш подобна жертва само защото крал Джон не одобрява сватбата ти. Разбирам защо иска да те причисли към многобройните си любовници, но Шефърд е твърде силен и влиятелен съюзник, за да си разваля отношенията с него. Опитал се е да те прелъсти и не е успял. Не вярвам повече да повдигне този въпрос.

Милисънт отново поклати глава.

— Не е само това, което мислиш. Той не само иска да ме „причисли към любовниците си“. Той иска да даде на Улфрик основателна причина, за да се откаже от мен. Каза, че това щяло да бъде от полза и за двама ни.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че кралят има толкова високо мнение за себе си, та смята, че ще ти направи голяма услуга, като преспи с теб? — презрително попита Роланд и добави с отсянка на отвращение в гласа: — Всъщност като се замисля, ако някой има необосновано високо мнение за себе си, то той със сигурност ще е Джон Безземни.

— Но не и в този случай — обясни Милисънт. — Аз казах на краля, че не желая да се омъжа за Улфрик. Това е услугата, която щеше да ми направи.

— Да не си полудяла? — Роланд бе искрено смаян. — Защо не желаеш да се омъжиш за Улфрик де Торп? Един ден той ще бъде господар на баща ми, а и мой също. Ако силата му не те кара да благодариш смирено за тази чест, то външния му вид със сигурност би те накарал да…

— Нито дума повече или здравата ще те цапардосам! Да благодаря смирено за тази чест, как ли пък не! — възмути се девойката. — Кога съм ти давала основание да си мислиш, че искам да бъда графиня?

— И не е било нужно да го правиш. От самото си раждане ти си предопределена да бъдеш графинята на Шефърд.

— Но не и по мой избор, Роланд — въздъхна тя. — Не сме говорили за това, докато бяхме във Фулбрей, но аз мразя Улфрик още откакто бяхме деца. При първата ни среща той ме нарани много лошо, причини ми месеци на болка и страх, когато умирах от ужас, че ще остана саката за цял живот. Никога няма да го забравя и да му го простя.

Той я привлече към себе си и заговори успокоително, с искрено съчувствие в гласа.

— Виждам, че дори споменаването на случилото се ти причинява болка, затова не казвай нито дума повече. Ела, ще те заведа да се стоплиш край някое огнище, ще ти налея чаша медовина и ще ми разкажеш защо не си казала на никой друг за коварството на крал Джон.

— Какво те кара да мислиш, че не съм казала на никой друг?

— Защото си тук, и то сама, а не си оставила баща си или лорд Гай да се справят с всичко това.

Милисънт отново се изчерви. Роланд бе твърде схватлив и умееше да отгатва и без много приказки. Поне не каза нищо повече за Улфрик, нито се опита да го оправдае с обяснението, че един възрастен мъж не може да бъде винен за постъпката му като дете. Тя най-добре знаеше истината, но едва ли щеше да успее да убеди някой друг.

Нямаше да се справи, знаеше, че няма. Ако не бе толкова важно, ако от това не зависеше бъдещето на Милисънт, Джоун навярно без усилие би се представила за сестра си. Ала именно защото бе толкова важно, тя се чувстваше нервна и неуверена. Затова реши да се престори на болна. Това не бе съвсем преструвка, понеже от нерви стомахът й се преобръщаше и непрекъснато й се по връщаше. В ролята си на Милисънт Джоун заяви, че сестра й е болна, а тя ще остане в стаята, за да се грижи за нея.

Би се престорила, че е обратното, ако не се боеше, че Улфрик може да пожелае да посети годеницата си. Беше го направил, когато Мили бе ранена. Освен това имаше вероятност да заподозре, че само се преструва като предлог да не го вижда. Но ако болната е Джоун, нямаше кой да настоява да я види, а като Милисънт тя щеше да отпъжда нежеланите посетители, които биха искали да влязат в стаята на „болната“ Джоун.