Джоана Линдзи - Преплетени сърца

— Направих го. Не съм разстроена от отказа му. Не е негова вината, че аз не съм обмислила предварително всички аспекти на брака, преди да му отправя предложението си.

— Има и още едно нещо, за което не си помислила. Роланд не може да се ожени за теб без съгласието на Ранулф, а той никога няма да го даде. Дори и годежът ти със сина на лорд Гай да се анулира — независимо по какви причини — ще бъде голяма обида за нашия господар, ако ние пожелаем да се свържем със семейство Криспин чрез теб, след като графът преди това е пожелал този съюз чрез сина си. Нима си пропуснала опасността от подобни неприятни последици след евентуалния ти отказ от брака с Улфрик де Торп?

Макар и нежно, това си бе смъмряне и Милисънт се изчерви.

— Баща ми се опита да ми го изтъкне, но признавам, че не му обърнах нужното внимание.

— Едва ли е нужно да те питам дали все още си разстроена. Явно е така, след като още си будна.

— Но не заради Роланд. Уверете го в това утре или аз сама ще го направя.

— Мога ли да ти помогна с нещо? Искаш ли да споделиш с мен какво те тормози?

Явно Роланд не бе разказал всичко на майка си.

— Всъщност никога не съм искала да се омъжвам за Улфрик от Шефърд. А сега знам, че и крал Джон не го желае и се питам за кого ще ме омъжи баща ми. Досега съм си представяла, че това ще е Роланд и никога не съм мислила за някой друг.

— Защо мислиш, че крал Джон е против брака ти с Улфрик?

— Той самият ми го каза.

Рейна се усмихна и поклати глава.

— По-скоро трябваше да попитам какво те кара да смяташ, че вашите семейства ще се съобразят с желанието на крал Джон. Доколкото знам, годежът ти е сключен с благословията на крал Ричард. Вие не се нуждаете от разрешението на сегашния крал. А ако е възнамерявал да забрани сватбата, щял е да го направи. Фактът, че го е споменал пред теб, а не го е заявил направо на лорд Гай, говори, че той не иска открито да се намесва. Предполагам, че няма да се осмели да си навлече гнева на един васал като лорд Гай, който е изключително лоялен, най-малкото сега, когато толкова много от бароните са се съюзили против него.

Това бе още една причина Милисънт да се опасява, че щом крал Джон премълчаваше нейната съпротива, вероятно бе решил да стовари цялата вина върху нея — сигурно щеше да заяви, че тя се осмелява да го клевети и щеше да се закълне, че е невинен. Искаше да обясни всичко това на Рейна, но се поколеба. Колкото по-малко хора знаеха за опита на Джон да сложи край на годежа й, като я на прави своя любовница, независимо дали щеше да го отрече, толкова по-малко вероятно бе той да търси отмъщение за начина, по който бе избягала от него.

— Може би сте права, лейди Рейна — съгласи се Милисънт.

Домакинята кимна и отново заговори:

— А сега да поговорим за последната ти тревога.

— Последната ми тревога ли?

— Нямам намерение да проявявам излишно любопитство, но ти каза нещо, което доста ме изненада — че никога не си искала да се омъжиш за Улфрик де Торп. Аз го познавам откакто се е родил. Той се превърна в прекрасен млад човек — истинска гордост за своя баща. Моят съпруг е участвал в няколко военни похода заедно с Улфрик. Говори само хубави неща за този младеж, а и жените го намират за много привлекателен. Последния път, когато ни гостува, по-голямата ми дъщеря се държа като глупачка и едва не стана за смях. Какво не ти харесва у Улфрик?

Милисънт ужасно се дразнеше, че всички реагираха по един и същ начин относно нежеланието й да се омъжи за Улфрик. Нямаше смисъл да споменава за случката от детинство, понеже бе сигурна, че лейди Рейна щеше да я отхвърли с пренебрежение. Вместо това изтъкна друга причина за нежеланието си да се обвързва с Улфрик.

— Той обича друга жена.

— А! — разбиращо поклати глава лейди Рейна. — Е, това не е много разумно от негова страна, но едва ли е нещо сериозно и няма да е трудно да го преодолее.

— Как?

— Дай му основание да те обича — засмя се майката на Роланд. — И с всеки изминал ден му давай все нови и нови основания.

— Сигурно сте се срещали със сестра ми — изпъшка Милисънт. — Двете мислите по един и същ начин.

Рейна отново се засмя.

— Чисто и просто обикновена женска логика, скъпа моя. Да, разбираемо за една жена, която никога не бе преживявала подобно нещо. Тя не подозираше колко бе трудно да се преодолее първоначалната омраза и презрение — особено когато бяха взаимни.

— Не бих искала да се боря за любовта на съпруга си — хладно изрече Милисънт и надменно вирна глава.