Джоана Линдзи - Преплетени сърца

При тези думи лицето й пламна. Трябваше да му го каже по-рано, още докато бяха в гората. Но вродената й стеснителност, както и страхът, че може да избухне, й бяха попречили да заговори. Той бе едър мъж, а разгневените едри мъже я ужасяваха.

В момента гостът им изглеждаше много смутен и тя искрено съжаляваше за неудобството, което несъзнателно му бе причинила.

— Аз съм сестра й Джоун — побърза да добави младата жена.

Найджъл също се бе изчервил.

— Но ти си се срещнал с Милисънт, нали? Току-що влезе заедно с нея.

Улфрик се извърна към вратата. Влезе сам, като се изключи онова момче… Господи, не, моля те, не, това не би могло да бъде тя. Това означаваше, че през всичките тези години тя изобщо не се бе променила… това означаваше, че в крайна сметка щеше да има за съпруга дявол в женски образ, точно както се бе опасявал.

— Изведи я оттук, Джоун, и се погрижи поне веднъж да се облече прилично.

Това бе заповедта, която лорд Найджъл даде на дъщеря си — дъщерята, която Улфрик погрешно бе взел за своята годеница… преди няколко часа. Беше очевидно, че Милисънт Криспин няма никакво намерение да се връща в залата, независимо дали е облечена подобаващо или не. „Поне веднъж?“ Господи, нима това означаваше, че тази жена никога не се облича и не се държи като дама?

Улфрик не каза нищо, защото не искаше да обиди най-добрия приятел на баща си, но никак не му бе лесно да остане невъзмутим, когато вътрешно кипеше от гняв, че жената, за която ще бъде принуден да се ожени, не притежаваше и капчица женственост. Как е могъл този мъж да остави по-голямата си дъщеря, неговата наследница, да израсне толкова дива… и изобщо да не го е грижа!

Докато чакаха дамите, лорд Найджъл се опита да забавлява госта си с разкази за крал Ричард Лъвското сърце, на когото той се възхищаваше и в чиито многобройни войни бе участвал. Криспин бе възрастен рицар с белязано в многобройни битки лице. Беше с повече от пет години по-млад от бащата на Улфрик и явно е бил съвсем млад, когато двамата бяха взели участие в последния кръстоносен поход. Преди да потегли, Гай бе уредил брачните договори на двете си дъщери, но лорд Найджъл бе оставил само съпруга при заминаването си. Преди да се върне в Англия не бе имал деца.

Улфрик сега смътно си припомни, че баща му бе споменал и за друга дъщеря. Не бе обърнал особено внимание на този факт, тъй като не се интересуваше от другите деца на лорд Найджъл. Знаеше също, че съпругата на Найджъл е умряла наскоро след раждането на Милисънт, но липсата на майка, която да научи дъщеря си на прилично държание и обноски, не бе извинение за това, в което се бе превърнала наследницата на лорд Криспин. Много дами умираха при раждане, но въпреки това дъщерите им израстваха, възпитани като благороднички.

Между лорд Найджъл и госта му се възцари неловко мълчание. В залата влизаха и излизаха слуги, подреждаха върху масите разнообразни блюда, тъй като наближаваше време за вечеря, но от двете жени все още нямаше и следа.

Накрая Найджъл въздъхна и смутено се усмихна.

— Може би трябва да ти обясня за моята по-голяма дъще ря Милисънт. Тя не е това, което се очаква да бъде една млада дама на нейната възраст.

Разбира се, това бе доста снизходително казано, но Улфрик учтиво кимна.

— Забелязах, милорд.

Ала дори този лаконичен отговор накара домакина да трепне и тъжно да поклати глава.

— Никога не разбрах защо, но тя винаги е искала да бъде по-скоро мой син, отколкото дъщеря. Това няма значение, тъй като тя си остава моя наследница, независимо от пола си, но изглежда Милисънт не смята така. Ако можеше да държи меч в ръцете си, начаса би го грабнала и на драго сърце би станала рицар. Винаги се е вбесявала, че не притежава достатъчно сила. Така че прави много други неща, вместо тези, които би трябвало да върши.

Улфрик се чувстваше неудобно да разпитва бащата на бъдещата си съпруга, но все пак бе длъжен да знае повече за нейния характер.

— Има ли тя други увлечения?

— Да, Милисънт ходи на лов, но не за развлечение, както би сторила една дама, а като истински ловец. Умее от лично да си служи с лък. Честно казано, не познавам мъж, който да е толкова точен стрелец като нея. Ако пожелае, може дори да измисли план за защитата на Дънбър от вражеско нападение. Разбира се, никой няма да го поиска от нея, но тя се гордее с мисълта, че може да го направи. Сприятелява се с диви животни — всъщност има необичаен и странен подход към всяка жива твар. Още от малка винаги с лекота ги е опитомявала.