Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

Изправи се.

— Да вървим — подкани Маргарет.

Тя го погледна объркано:

— Нали се шегуваш?

— Никак даже.

— Но… о, Боже! Още не си простил на Джайлс!

— А трябва ли?

— Ами да. — Тя го накара да седне обратно. — Не обвиняваш брат си, че се е поддал на измамата. Защо да е по-различно с Джайлс, когато е постъпил така от любов и преданост към баща си?

Единствената грешка на Дентън е, че е имал красиво лице, в което Жюлиет се е влюбила. Страдал е колкото мен през тези единайсет години и не е виждал изход. Джайлс въобще не е страдал. Можел е да се прибере по всяко време и да сложи край на този цирк.

— Проблемът не е в Джайлс, нали? — намръщи се Маргарет.

— Виж, Маги, не насилвай нещата.

— Разбира се, че ще! Сега съм твоя съпруга и няма да търпя да си нещастен.

Той се втренчи в нея и избухна в смях. Та тя говореше сериозно! Какво бижу. Не я заслужаваше, но тя бе неговото спасително въже към щастието и той здраво щеше да се държи за нея.

Отново се изправи, накара я да стане и я целуна.

— Можем да обсъдим този въпрос у дома.

— Но това е твоят дом.

— Вече не. Шшт, всичко е наред, Маги. Щом имам тебе, нищо друго няма значение.

Тя нежно положи длан върху бузата му.

— Ще ме разплачеш, ако ми говориш такива неща.

— Докато плачеш с усмивка, предполагам, че мога да изтърпя няколко сълзи.

— Има ли нещо? — попита Дъглас зад тях.

Себастиян настръхна.

— Не. С Маги тъкмо си тръгвахме.

— Защо?

Себастиян затвори очи. Малко оставаше да се измъкне.

— Защото това — той махна с ръка към Джайлс — не променя нищо.

— Съгласен съм — изненада го баща му. — Още тогава се сърдех на Сесил за неговата слабост и невъздържаност. Той играеше комар с пари, които нямаше. Вече беше загубил всичко. Взех акта за собственост на имението му с надеждата той да осъзнае с какво се е захванал, да престане. Разбира се, че щях да му помогна още веднъж, ако беше дошъл да ми признае, че животът му е застрашен. Но Джайлс бе прав. Усещах, че е започнал да ми завижда, да негодува, че имам повече от него. Не съм изненадан, че е предпочел да ме накара с измама да платя дълга му, вместо да помоли за помощта ми — за пореден път. Но даже не съм и сънувал, че ще прибегне до толкова разрушителен план. Прекратих нашата дружба, когато той дойде тук след мнимата смърт на Джайлс, за да ми вмени още вина, сякаш не бях поел достатъчно. Така и не разбрах откъде се взе тази негова наглост, но сега ти разкри загадката. Няма ли да приемеш заслужените почести?

— За какво? Че доведох Джайлс обратно от мъртвите ли? Той и сам можеше да го направи. Че отървах Дентън от брачния хомот? Той и сам можеше да го направи.

— Но не го направиха. Ти сложи край на този кошмар.

— Значи аз съм героят? Странно, не се чувствам като герой, татко. Все още се чувствам като мъртвия син.

Изрече думите спокойно, но почти се задушаваше от болка. Стисна ръката на Маргарет и тръгна с нея. Тя се опитваше да го спре, но нищо не можеше да го спре. Трябваше да се махне, преди…

— Себастиян!

Този тон винаги действаше. Себастиян спря, но не се обърна.

— Ти така и не ми даде възможност да ти го кажа — продължи Дъглас. — И още не ми даваш, но няма да те пусна, без да го чуеш.

— Недей!

Дъглас не го чу.

— Това, което изрекох онзи ден в пристъп на гняв, беше заради твоята болка. Твоята болка. Сесил е грешал, обещавайки на Жюлиет, че съпругът, когото тя е искала, ще наследи титлата. Той си мислеше, че ме познава много добре, и макар че стана каквото стана, то бе по други причини. Щях да поправя всичко преди края на деня, ако те бях намерил. Но ти се изнесе незабавно.

Себастиян отпусна глава назад и се втренчи в тавана. Да се залови за лъжата и… не, тя щеше да се разрасне като гангрена. Нямаше смисъл. Джайлс се бе завърнал от мъртвите. Той — не.

Не продума. Стаята беше притихнала в очакване на отговора му, но всяка дума би го разкъсала на части.

— Казах ти, че няма да ми повярва, Маги — въздъхна Дъглас.

— Да, каза ми — съгласи се тя и се обърна към Себастиян: — Чуваш ли? Баща ти ми каза същото миналата седмица, когато Джайлс още беше мъртъв.

— Леле! — възкликна Тимъти. — Този ли ти е баща? Но това не е мъжът, с когото говорих в конюшните и който каза, че синът му бил мъртъв. Себастиян невярващо се обърна към хлапака и видя как ярка руменина залива страните му. Джон отиде при Тимъти и нежно дръпна кичур от перчема му

— Никакво разузнаване повече, млади момко.

— Ама това е само една грешка! — оплака се Тимъти.