Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

— Скапан късмет — ядоса се Джон, докато същата вечер пиеха ейл в кръчмата, и попита Себастиян: — Хитрост ли ще използваш, или груба сила?

— Ъ? — намеси се Джайлс. — Пропуснах ли нещо? Няма ли да почакаме?

— Не — отвърна Себастиян. — Няма да позволя човекът да умре, преди първо да съм разговарял с него.

— Виждам, че нещо ми убягва — каза Джайлс. — Ако той не оздравее, как ще се добереш до него, по дяволите?

— Естествено, че като го изведа оттам.

— Много естествено, няма що! — саркастично подхвърли Джайлс. — Защо ли не се сетих? Може би защото това би означавало… — Той смутено млъкна.

— Ясно, хитрост или сила. Свикнал си с тези неща, а?

Себастиян не отговори. Джайлс се държеше все едно изминалите години бяха заличени от паметта му, но за него нищо не бе заличено. Затова беше ограничил до минимум разговорите с бившия си приятел. Всеки път, щом се опиташе да потисне гнева си, да прецени другите обстоятелства, в очи му се набиваше един крещящ факт: Джайлс изобщо не беше страдал за това, което бе позволил да се случи, докато всички останали бяха страдали твърде много. Дълбоко в себе си се радваше, че Джайлс е жив.

Когато стана очевидно, че Себастиян няма да отговори, Джон се обади:

— Да, правили сме това и преди. Само че онези мишени бяха способни да спомогнат за собственото си освобождаване. — Той се обърна към Себастиян:

— Обмислил ли си това, че може би ще се наложи да изнесеш Пусен на ръце?

— Да. Забелязах обаче моргата в края на селото. Бих казал, че се нуждаят от нови работници.

— Аха, добре. Така ще стане.

— Кое? — попита Джайлс, но въпросът му беше подминат с мълчание.

— Ще изчакаме смяната на караула в полунощ — продължи Себастиян. — Ще се окаже, че на път за вкъщи един от стражите ни е „уведомил“, че има труп за изнасяне. Това ще обясни защо новият караул не е чувал за „смъртта“ на Пиер.

Джон кимна:

— Така е много по-чисто, отколкото да чупим глави и кокали, за да се промъкнем вътре.

Джайлс се намръщи:

— А аз какво ще правя, докато вие двамата осъществявате плана си?

— Ние двамата — поправи го Себастиян. — Джон ще ни чака отвън. Рискуваме, като влизаме така. Ако ни заловят, Джон ще знае какво да прави, докато ти ще седнеш да цивриш над халба ейл.

Джайлс се изчерви:

— Ти май наистина имаш лошо мнение за мен!

— О, забеляза значи?

Няколко часа по-късно Себастиян и Джайлс подкараха вагона за умрелите, който бяха отнели от истинските му собственици. Както и очакваха, двамата стражи се оплакаха, че работата е можела да почака до сутринта. Нощните караули по принцип бяха мързеливи. Повечето от тях спяха по време на дежурство и не обичаха да ги безпокоят. Изненадващо Джайлс изнесе същински спектакъл с настоятелния си хленч, че ако не се върне с трупа, ще загуби новата си работа.

Себастиян щеше да им удари главите една в друга, но се оказа, че методът на Джайлс имаше редица предимства. Единият от стражите ги придружи до лазарета, което им спести време и усилия да го търсят, освен това пътьом ги преведе край трети страж. За съжаление в болничната стая имаше четирима пациенти. По това време на нощта там нямаше стражи или медицински персонал, но техният услужлив водач бе решил да им помогне и се зае да проверява леглата едно по едно.

— Той не е мъртъв! — възкликна мъжът, когато се натъкна на Пиер. — Какво…

Джайлс вероятно си мислеше, че е свършил голяма работа, когато грабна тенекиеното канче с вода до леглото на Пиер и го изля върху главата на стража. Подвигът му доведе дотам, че всички се намокриха и стражът се обърна към него с гневно ръмжене. На Себастиян не му се нравеха мокри дрехи по това време на годината, но услугата на Джайлс бе полезна, тъй като мъжът извади пистолета си и го насочи към Джайлс, откривайки гърба си за Себастиян. Фасулска работа беше да го изненада, да му изтръгне пистолета и да го цапардоса по главата с ръкохватката. За щастие никой от другите затворници не се събуди по време на стълкновението. Стражът беше стоварен на близкото легло да си отспи лошото главоболие, което имаше да го мъчи на сутринта, а Пиер бързо беше качен на носилката.

— Ами ако се събуди на излизане? — попита Джайлс. — Съмнявам се, че останалите стражи ще решат, че чудодейно е възкръснал от мъртвите, ако започне да вдига шум.

— Ако не си разбрал, докато го вдигаше, той гори от треска. Чудото ще е, ако въобще се събуди.

— Как мислиш, дали болестта му е заразна?

— В такъв случай щеше да е изолиран — простичко отвърна Себастиян. — Аз ще хвана долния край на носилката. Ако ми се наложи да го пусна, за да се справя с евентуална заплаха, внимавай той да не се изсули.