Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

Джон се изправи до кухненската врата. Един от мъжете с шапки застана на пост до стъклените врати, през които се излизаше на задната морава. Другите двама зачакаха в преддверието. Личеше си, че всички изходи са блокирани.

Дъглас се изправи и попита:

— Какво става?

— Пролетно чистене — отвърна Себастиян, — което отдавна трябваше да стане.

— Нужен ми е по-убедителен отговор.

— Ще го имаш. Но първо нека изхвърлим боклука. — И той посочи с глава Жюлиет.

Маргарет едва сега погледна французойката и видя, че лицето й е пребледняло. Очите й бяха вперени в един от мъжете до вратата. Другият беше застанал зад нея и четеше дълъг списък с обвинения, преди да я арестува и да я придружи до стаята й. Тя се подчини, без да каже дума. Никаква истерия, никакви крясъци, нищо от скандалите, с които бе прочута. За пръв път Жюлиет бе уплашена — заради мъжа, когото гледаше втренчено през цялото време.

— Между другото, Дентън — обади се Себастиян и подхвърли някакъв документ в скута на брат си.

— Това е бракоразводно решение, което чака само твоя подпис. Разбира се, при положение, че все още искаш развод. Това е знак на благодарност от страна на един от мъжете, които съпругата ти е изнудвала. Човекът мислел, че е извършил престъпление.

Дентън изглеждаше предпазлив.

— Искам, но… как е възможно без явяване пред съда?

— По същия начин, по който собственият й брат е бил хвърлен в затвора без съд и присъда. Една от нейните жертви бе високопоставен френски чиновник. Но аз вече казах, че това ще бъде пролетно чистене на къщата. Пиер, би ли желал да започнеш?

— Разбира се — отвърна Пиер Пусен и се представи. — Първо трябва да ви разкажа някои неща за сестра си. Тя има страхотна кариера като драматична актриса, но не в театъра. Тази кариера я изхранваше доста добре. Жюлиет изнудваше поне десетина изтъкнати парижани. Никой от тях не бе сторил зло, тя просто им беше спретнала съвършени театрални етюди, за да ги убеди, че са извършили престъпление. В своите начинания разполагаше с помощници. Любимата й сценка беше да кара някого от съучастниците си да се сбие с жертвата, докато накрая жертвата или го удряше с юмрук, или го поваляше на земята. Съучастникът пробиваше торбичка с кръв, за да е по-убедителен спектакълът, а Жюлиет с писъци го обявяваше за мъртъв и обвиняваше жертвата в убийство. Разбира се, предлагаше да потули нещата. След месец, месец и нещо, отиваше при жертвата за пари.

— Ти беше ли част от това? — попита Дентън.

— Не. Никога не участвах в нейните представления. Но тя ме смяташе за своята най-голяма публика. Беше длъжна да ми се похвали с всичко, което е натворила. Призляваше ми от нейната лъжовност. Тя никога не слушаше поученията ми, че делата й са греховни. Само ми се смееше в лицето. Наистина недоумяваше как хората могат да бъдат толкова лековерни. Бях стигнал до извода, че тя трябва да бъде спряна. Дори няколко седмици я придружавах навсякъде, за да събера имената на изнудваните. Канех се да ги събера всички на едно място и да я изоблича. Но тя дойде при мен и каза, че е променена. Не можех да разбера защо, докато не спомена неговото име.

Той кимна към Дентън, чието лице пламна под прицела на всички погледи.

— За Бога, дори не помня как съм я срещнал! Бях пиян! Тя твърдеше…

— Знаем — прекъсна го Себастиян. — Остави Пиер да довърши.

— Била завладяна от любов в мига, щом го зърнала — продължи Пиер. — Тази любов пламтяла в нея като огън. Трудно ми бе да повярвам, но не можеше да има съмнение. Тя — жена без сърце, без морал — се влюби така ненадейно… Първата ми мисъл беше да съжаля обекта на нейната страст. Предупредих я, че мъж с неговото социално положение никога няма да се съгласи да я вземе за съпруга. Тя отговори, че въпреки това заминава за Англия. Показали й начин да принуди с хитрост лорд Таунзенд на женитба и дори накрая да се сдобие с аристократична титла. Грешката ми беше, че се опитах да я разубедя. Когато видях, че усилията ми не дават резултат, я предупредих, че ще се наложи да я спра. Само три часа по-късно бях арестуван и хвърлен в затвора, където останах допреди няколко дена.

— Хвърлила е собствения си брат в затвор? — невярващо попита Дъглас.

— Това й се е струвало задоволителен начин да си гарантира, че няма да попреча на целите й. — Въобще не е мислела за моите страдания.

— Нима я оправдавате?

— Не, тя никога не се е интересувала от друго освен от себе си.

— Бедният ти! — съчувствено изрече Аби.