Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

— Не, мадам, в затвора не беше толкова зле. Съдията се погрижи за това, воден от чувството си за вина. Вярно, че не бях свободен, но то не беше като истински затвор. Бяхме като едно голямо семейство, като група приятели. Но порязах крака си, раната се инфектира и аз се разболях.

— Вероятно щеше да умре след ден-два, ако не го бяхме измъкнали — намеси се Себастиян.

Пиер се закашля.

— Но ти откъде знаеше как да го измъкнеш?

— Дентън ни прати там.

— Искаш да кажеш, че най-сетне съм свършил нещо като хората? — попита Дентън.

— Кой е показал на Жюлиет начина да се омъжи за Дентън с хитрост? — поинтересува се Дъглас.

Пиер отново посочи с глава Дентън.

— Хората, които го познаваха, знаеха, че той изпитва известно негодувание спрямо брат си. Сестра ми получи указания как да използва тази информация да го принуди на женитба, ако не стане по нормалния начин.

Дентън пребледня.

— Божичко! Тя точно така постъпи, а аз бях толкова пиян, че нищо не си спомнях ясно и дори не можех да я нарека лъжкиня!

Себастиян попита:

— Нима си смятал, че си способен на толкова гнусна сделка?

— Не! Това не е нещо, с което бих се съгласил или предложил, без значение на обстоятелствата. Но целият план е бил толкова заплетен: да се омъжи за Джайлс, само и само да те прелъсти и да предизвика дуел помежду ви. Кой би повярвал, че е действала без обещание за някаква облага? Жюлиет заплаши да разкаже на всички, че идеята е била моя. Мъчих се като грешен дявол: не знаете как се ужасявах, че може би в миг на безпаметност съм казал нещо…

— Спри да се обвиняваш, Дентън. Тя е злодеят, не ти.

— Но вината е изцяло моя! Жюлиет е постъпила така, водена от любов към мен. А най-голямата ирония е, че тя ме мрази вече години наред. Единствената причина да остане тук толкова дълго е да ми трови живота.

— Това със сигурност не е единствената причина — обади се Пиер. — Двамата с нея израснахме в бедняшките квартали на Париж. Сестра ми винаги е копнеела за такава къща — той махна с ръка, за да обхване заобикалящото ги величие — и социалното положение, което върви с нея. Никога не би си тръгнала оттук доброволно, независимо от причината. Всичко е било в нейното въображение, тази голяма любов между двама ви. Ако не беше отговорил на чувствата й, тя щеше да те обвини, че си разбил нейните мечти, и за отмъщение щеше да поиска да ти отрови живота, както си се изрази.

Дентън изпъшка:

— Що за ненормална любов е това: да убиваш хора…

— Жюлиет е извършила престъпления, които ще я пъхнат зад решетките за дълго време, но никога не е ставала причина за нечия смърт — прекъсна го Себастиян.

— Джайлс загина и ако не виждаш пряката връзка на вината й с…

— Вярвам, че сега е мой ред да изляза на сцената — обади се Джайлс от вратата.

Когато охканията и ахканията стихнаха, въпросите заваляха от всички страни. Себастиян слушаше с половин ухо как Джайлс повтаря разказа си, а Пиер изяснява някои места: Сесил не просто беше показал на Жюлиет как да примами Дентън в брачна клопка. Беше й обещал висока титла. Бил е сигурен, че Дъглас ще обезнаследи Себастиян заради дуела. Тъкмо това обещание му беше осигурило сътрудничеството на Жюлиет; част от плана, която тон не бе споделил със сина си.

Джайлс не се извини от името на баща си, само повтори абсолютно същото, което бе разказал на Себастиян. Все пак бе направил една последна услуга на Сесил: беше му изпратил писмо, в което го предупреждаваше, че се връща, за да прекрати две дълги изгнаничества: своето и на Себастиян. Не бе изненадващо, че Сесил предпочете да напусне Англия, отколкото да се изправи пред всеобщото възмущение на познатите си. Себастиян се подразни как самото присъствие на Джайлс чудодейно прекратява стари дрязги.

— Дъглас и Аби вече се сдобриха — каза му Маргарет.

Дали не четеше мислите му? Държеше ръката му под масата, или по-точно, той държеше нейната.

Беше свършил това, за което бе дошъл. Болеше го да наблюдава как Джайлс толкова лесно получава прошка и бива приет в семейното лоно.

— Убедих баща ти да спре да се наказва — продължи Маргарет, все едно той знаеше за какво говори тя.

— Моля?

— Това е правил през всичките тези години. Нарочно се е отчуждил от двете същества, които биха му дарили утеха. Е, май Сесил изобщо не би го утешил, но… — тя ахна, защото също слушаше Джайлс с половин ухо. — Син! Имам племенник?

От очите й потекоха радостни сълзи. Себастиян направи физиономия, но притегли стола й по-близо, за да я прегърне. Абигейл също плачеше. А Дъглас не беше спрял да се усмихва. Гръм и мълнии, трябваше да се махне оттук, преди радостта на баща му да се е изляла върху него.