Джоана Линдзи - Скандал и още нещо

— „Дъглас си има всичко — говореше той. — Графска титла, великолепна майка, която безумно го обича, повече пари, отколкото някога ще му потрябват.“ Баща ми не разбираше защо Дъглас го е отрязал.

— Не каза ли, че животът на Сесил е бил в опасност?

Джайлс въздъхна.

— Накрая започнал да взима заеми от разни лондонски главорези, които не търпели някой да се бави с връщането на парите им. Определили му дата да се издължи или да се прости с живота си. Той не могъл да се справи до крайния срок.

— И ти не си имал представа за това?

— Никаква, но през последните години не виждах често баща си. Веднъж той ми се беше разкрещял, че съм харчел прекалено много пари, което ми дойде като гръм от ясно небе. Но не го взех на сериозно, защото тогава беше пил. Разбираш ли, той отчаяно се опитваше да продължи живота ни, все едно нищо не се е променило. Господи, дори ме накара да отида на обиколката, когато не е имал пари да плати. Дъглас поел всички разходи, и то без да го молят. Нищо че отказвал да плаща дълговете на баща ми, все още били приятели — или поне той така си мислел.

— Какво намекваш?

— Мисля, че тогава негодуванието на баща ми се превърнало в омраза към Дъглас. Как иначе би могъл да състави такъв абсурден план, за да се спаси от дълговете?

— Твоята мнима смърт — позна Себастиян. — И как, по дяволите, е щяла да го спаси?

— Вина. Беше съвсем сигурен, че Дъглас ще е обзет от угризения и не само ще изплати дълга му, ами ще го обезщети допълнително. И се оказа прав. Баща ти стори точно това.

— И ме обезнаследи — изръмжа Себастиян, изправяйки се.

Джайлс вдигна ръка да го удържи:

— Чакай, това никога не е било част от замисъла. Години по-късно разбрах какво е станало. Никой не предвиждаше такъв изход. А деня, в който татко ми се изповяда и ми каза какво е намислил, изпаднах в шок. Нали не мислиш, че доброволно съм искал да участвам в собствената си смърт?

— Точно сега по-добре да не знаеш какво мисля — каза Себастиян, но се върна на мястото си. — Продължавай.

— Животът на баща ми наистина беше в опасност. Той не дойде в Париж с готов план. Беше пристигнал няколко дни по-рано и очевидно се бе натъкнал на Жюлиет. Тя се опитала да му измъкне пари, но ударила на камък. Той й се изсмял право в лицето, защото бил без пукнат грош. После я видял да вечеря с мен и Дентън. Не му убягнало как флиртува с брат ти. Преценил, че тя му готви капан, и тогава му хрумнало как може да я използва, за да предизвика дуел между мен и теб.

— Значи вече бил разговарял с Жюлиет, преди да дойде да те види?

— Да.

— И как я убедил да участва в плана му?

— Заплашил да я хвърли в затвора, ако тя не му се подчини. Но по-късно, когато научих, че се е омъжила за Дентън, разбрах, че всъщност се е съгласила заради брат ти.

— Нека оставим брат ми настрана. Значи дуелът и причината за него — че уж съм спал с жена ти — всичко е било планирано предварително?

— Да. Ти падна право в капана. Ако не я беше докоснал — знаеш ли, надявах се, че ще й устоиш. Душата ме болеше. Ти бе моят най-добър приятел! Трябваше да те накарам да повярваш, че си ме убил, и после да изчезна завинаги. Второто не ме плашеше чак толкова — баща ми щеше да ми изпрати пари, след като си уредеше сметките. Освен това още не бях готов да се оженя за Елинор. Ето защо, макар да знаех, че ще я загубя, сърцето ми не беше разбито.

— Нейното беше.

— Да, знам. По-късно и аз изпитвах същото, но да не изпреварвам събитията. В утрото на дуела носех кожена торбичка с кръв, която трябваше да пробия, за да изглежда кончината ми правдоподобна. Идеята принадлежеше на Жюлиет. Тя даде торбичката. Изобщо нямах намерение да стрелям по теб. Но ти! — Джайлс избухна: — Стоеше си там и очевидно нямаше никакво намерение да стреляш по мен. Планът отиваше по дяволите.

— Ти стреля по мен — напомни му Себастиян.

— Налагаше се. Нали знаеш, че имам отличен мерник? Само одрасках ръката ти, за да я наведеш по-ниско и най-накрая да насочи проклетия пистолет към мен. А ти взе, че наистина ме застреля!

Джайлс разтвори ризата си, за да покаже белега. Себастиян не беше впечатлен:

— Не ми изглежда раната да е била тежка.

Джайлс първо го зяпна невярващо, а после спокойно заяви:

— Всъщност ти едва не ме уби. Жюлиет не извика лекар. Баща ми не беше там, защото се криеше във Франция, докато всичко приключи. В онзи момент Жюлиет не би могла да се интересува по-малко дали ще живея или не. Играеше ролята си на скърбяща вдовица и просто нареди на Антон да ме закара до крайбрежието и да ме натовари на първия кораб за Франция.