Теодор Траянов - Иманяр

Балканът задрямва, дълбоко заслушан
на гусла хайдушка в старинния звук,
той слуша, унесен в напева въздушен,
че чудо господне е ставало тук!
И бавно зад порти на тежка забрава,
де живата сянка на спомена спи,
в бездънни букаци светлик заиграва,
възпламне на огън и пак се стопи!

Имане играе! Но никой не смее
към живия пламък да тръгне в нощта,
отдавна се помни и в песни се пее,
там вместо имане играе смъртта!
Но в доба потайна, по върхове горе,
гуслар се възкачва, бездомен и хром,
и днес още крият гори и простори
небесните думи на тъжен псалом!

Гусларю, гусларю! Тук не за имане
по твоите стъпки се кърти леда,
тук няма ни маргар, ни срѐбро ковано,
тук извор извира — на жива вода!
От Бога ли знаеш, че облаци сбират
горчивите сълзи на твоя народ,
че те на Балкана отново извират
и тайни разплитат — на минал живот?

Ти с първите глътки се в камък превърна,
но повик заклинащ в сърце зашумя:
„Възлез, чудотворец, със тайни обгърнат,
о, дух неспокоен на мойта земя!“
И хали завиха, през тътен и пепел,
светкавици с трясък слетяха накръст.
О, свята поличба! Тъмите процепил,
Балканът възправи гигантския ръст!

Ти в образа вечен на блена народен
завета разчете, бурлив и слънчат,
че в бран героична животът свободен
строи за духа си престолния град,
че тоз, който иска във песен да сложи
на кърваво време съня въплътен,
смъртта ще прегърне пред портите божии,
обречен на жъртва по пътя свещен!

О, спи, иманярю, до живия извор,
почивай, хранител от Бога избран,
по своята гусла сълзите нанизвай,
що облаци сипят низ мрачен Балкан!
Днес песни разправят, че в девет години
еднъж из букаци имане играй,
че гусла хайдушка в напеви старинни
на племе избрано съдбата гадай!