Теодор Траянов - Пролог

Да славим непреклонните титани
и яростта на обич и вражда,
гърмящите литаври и тимпани
в безумството на земните чеда!
Да възгорим в сърдечните огнища
възторзите пред спомена велик,
надеждата, живота що насища,
и песента на бранния чилик!

Да прозвучи на Ма̀нфреда ответа
пред мрачния всесилен Ариман,
слова, в които скръб бездънна свети,
и всеки звук е стон на великан!
Да помним, че живота на героя
е нова библия и нов закон,
че подвигът в сърцата на безброя
самин изгражда вечния си трон!

Да търсим оня демон свеобхватен,
що в името на гневна красота,
над ада метна райската позлата,
подпали рая с пъклена мечта,
и стъпил между Луцифер и Бога,
по-мощен стана, взор не ослепя,
и горд, сред шемета на трескав огън,
скръбта на грешната земя изпя!

Да славим днес пророческото слово,
пред чийто зной изтръпна Луцифер,
и разгада човекът, смел отново,
на своя дух гигантския размер,
и възвести, че в идния месия
кръвта на всеки грешник ще тече,
че в празника на земната магия
тържествено — амин! — ще изрече!

Да славим гения, що с подвиг учи,
че всеки вожд под свойто знаме мре,
и в литургия кървава налучи
пред кой олтар се служи най-добре!
Да тръгнем с кораба, на който Байрон
издигна знамето на Чайлд-Харо̀лд,
и поздравим в живота лъчезарен
на свободата вечния престол!

Да славим велемощния вестител,
що истина безсмъртна завеща,
че най е силен, който е изпитал
най-силна жал и обич към света!
Да славим ангелическата слава,
над страшний съд, която ще ехти,
и с песента на правда величава
рода на Каина ще защити!