Теодор Траянов: Cor Cordium

За път се пригответе, о сънища безбройни,
завършва празненството на краля ви могъщ,
върнете се отново в сърцата неспокойни,
там битвата е вечна, врагът — един и същ!
Чие сърце не шъпне въпроси несъзнати,
що някъде са случай, а другаде — съдба,
и кой с вериги тежки не броди по земята
с тревогата дълбока пред сетната борба?

Чие сърце човешко не тръпне пред хорото,
където всяка стъпка е кървава бразда,
и кой не е въздъхвал, веднъж поне в живота,
пред бляна на съдбата, наречен свобода,
чий поглед не е гаснел, когато се е спирал
пред взора ненадеен на земната печал,
кой в своя лик огледан друг образ не е дирил.
що нивга не е виждал, а всякога мечтал?

Чий дух насън не търси оназ звезда, където
е бродил като дивеч низ девствени гори,
и кой не е поглеждал поне веднъж небето,
не само в нощ на мъки, а в светъл час дори?
Тъй беден е животът от красота и радост,
тъй малка е земята за толкоз много скръб,
молитвата е страшна, когато всички страдат,
утехата — миражна, смъртта — спасител скъп!

Станете бранен кораб, о сънища магични,
с човека се втурнете в най-бурното море,
че не на леш подобен, а в подвиг героичен
божественият трябва божествено да мре!
Да кипне, като нявга, кръвта на Прометея
в рапсоди и светии, в пророци и жреци,
сърцето на сърцата тогава ще огрее,
събудено от хора на смелите плувци!

Надежди ще израстват из всяко отчаяние,
в доспех ще се превръща най-нежният копнеж,
че страшен е позорът на срамното съзнание —
да носиш дух безсмъртен, а като роб да мреш!
Човекът ще си спомни завета благороден,
че дар, изтръгнат силом, е земният живот,
че плътно са споени дори мигът преходен
с небитието тъмно и вечния му ход!

През някой сън далечен ще дойдат чудесата,
с единство и съзвучност в живота многолик,
у всяка гръд ще бие сърцето на сърцата,
безбройно въплъщение на бляна си велик!
Земята ще разрасне в божествена империя,
където трон ще вдигне свободна красота,
а нощем в океана на звездната мистерия
сама ще се преражда безсмъртна любовта!