Джоана Линдзи - Подаръкът

Джудит, макар и доволна, че най-добрата й приятелка най-после е с нея, не пропусна да измърмори:

— Крайно време беше.

После сграбчи ръката на Джак и я поведе към салона, за да й покаже „Подаръка“, както вече всички го наричаха. Двете малки момичета прекараха остатъка от деня притиснати до издигнатата масичка, която бе почти толкова висока, колкото тях, шепнейки си развълнувано относно тайнствения подарък.

Живият им интерес привлече отново вниманието на възрастните към красиво опакования предмет и всички забелязаха, че момичетата сякаш бяха застанали на стража край него. Странно нещо е любопитството. Обикновено нищо не можеше да ги застави да останат толкова дълго на едно място…

След като кимна кратко към братята на Джорджина, въпреки че останалите ги приветстваха радушно, Джеймс последва съпругата си на горния етаж, която се запъти към стаята им, която двамата обитаваха в Хавърстон, а бавачката отведе близнаците в детската стая. Досега Джорджина не му бе проговорила и това попари надеждите му, че му е простила. Значи още му бе ядосана, макар че бе дошла в Хавърстон.

— Каза, че няма да дойдеш, Джорджи — предпазливо рече той. — Кое те накара да промениш решението си?

Съпругата му не му отговори веднага, защото лакеят ги бе последвал в стаята с един от сандъците, с чието разопаковане тя веднага се зае. Джеймс чу стъпките на другия лакей, който навярно носеше втория сандък, затвори вратата и се облегна на нея, надявайки се, че слугата ще разбере многозначителното му послание и ще изчака с доставката.

Наблюдаваше я напрегнато, докато чакаше отговора й. Заниманието не бе от неприятните, защото Джорджина бе много красива жена, с гъста кестенява коса и топли кафяви очи. Беше дребничка, но чудесно сложена; раждането на една дъщеря и последвалите близнаци само бе направило фигурата й още по-привлекателна.

Тяхната история имаше твърде необичайно начало и едва ли можеше да се нарече истинско ухажване. Джорджина, която искаше да се завърне в Америка, се бе наела на работа на един от корабите на Джеймс като негов личен прислужник. Той, разбира се, знаеше, че тя не е младежът, за когото се представя, и прекара прекрасни и вълнуващи мигове, докато се опитваше да я съблазни. Не очакваше да се влюби в нея, но за негово огромно изумление точно това се бе случило. Обаче се бе заклел, че никога няма да се ожени и пред него изникна проблемът как да запази завинаги Джорджина, но без да я моли да му стане жена.

Братята й много лесно разрешиха този проблем. С малко умели провокации те го накараха да застане пред олтара, за което той винаги щеше да им бъде благодарен, макар че проклет да бъде, ако някога им го признае.

След като се справи успешно с някои недоразумения помежду им и я накара да му признае, че тя също го обича, бракът им потръгна чудесно. Е, тя понякога избухваше — с американския си темперамент никога не се притесняваше да покаже неудовлетворението или раздразнението си. От своя страна Джеймс винаги успяваше да я очарова и да я накара да забрави яда си.

Тъкмо заради това не разбираше тази продължаваща сръдня помежду им, която се бе проточила твърде дълго. Когато тръгна за Хавърстон, тя продължаваше да не му говори и не спеше с него. И всичко това защото дъщеря им бе изтървала няколко цветисти фрази, които много повече подхождаха на един млад благородник?

Това бе нейното обяснение, ала той бе имал достатъчно време да размисли дали това наистина бе причината за гнева й. Не бе присъщо за Джорджина да се сърди за дреболии. А да го обвинява за речника на Джаклин, когато той изобщо нямаше никаква вина…

— Е? — настоя той, когато тя не отговори.

— Томас ме убеди, че може би съм прекалила с реакцията си относно Джак — малко сковано отвърна съпругата му.

Джеймс въздъхна с облекчение.

— Какъв здравомислещ брат имаш. Да не забравя после да му благодаря.

— Не си прави труда. Аз все още съм разстроена и ти си причината за това, но предпочитам засега да не го обсъждам, Джеймс. Тук съм заради децата, след като Джак постоянно бе в мрачно настроение, знаейки че Джуди е тук, а тя не е.

— По дяволите, значи още не си ми простила?

Вместо отговор тя се обърна и продължи с разопаковането на багажа. Добре познаваше това нейно упорито изражение. Тя наистина не смяташе да го обсъжда с него, независимо какво я бе разстроило. Сега вече Джеймс бе сигурен, че няма нищо общо с дъщеря им. Но проклет да е, ако имаше и най-малката представа за какво го обвинява, след като не бе сторил нищо, за да предизвика гнева й.