Джоана Линдзи - Подаръкът

Забеляза, че раменете й се отпуснаха — ясен знак за него, че и на нея никак не и се нравеше това отчуждение, настанило се помежду им. Не се съмняваше, че тя се чувства нещастна. Джеймс знаеше, че съпругата му го обича.

Пристъпи към нея, но направи грешка, като прошепна името й:

— Джорджи.

Тя отново се скова и обичайната й упоритост се бе завърнала. Джеймс нарочно изруга, още повече че наоколо нямаше деца, които да го чуят, но малката му хитрост отиде напразно — не можа да накара Джорджина да му проговори отново.

По-късно следобед пристигна Едуард, вторият по-голям брат от четиримата братя Малори, придружаван от семейството си. Реджи го осведоми за тайнствения гроб, който бяха открили в земите на Хавърстон, и за особеното чувство на Ейми, че Подаръкът не е обикновен подарък.

Ейми чувстваше, че това не е само обикновен подарък, а нещо много по-важно и че по някакъв начин има връзка със загадката около Ана Малори.

А веднъж появило се, това чувство нямаше лесно да се разсее. Беше толкова силно, че младата жена взе решение същата нощ да отвори подаръка. Не можеше само да реши дали да изчака Уорън да заспи, или да му довери намерението си. Фактът, че той не изглеждаше никак уморен, дори след страстното им любене, реши въпроса.

Отпусната в прегръдките му, докато ръцете му лениво я галеха, тя прошепна в ухото му:

— Тази нощ ще сляза долу и ще отворя Подаръка.

— Разбира се, че няма да го направиш — кротко отвърна той. — Ще се наслаждаваш на вълнението и като всички нас ще дочакаш Коледа, за да разбереш какъв е Подаръкът.

— Бих искала да мога, Уорън, наистина бих искала, но знам, че това ще ме подлуди. Особено след като се обзаложих с Джеръми, че ние ще открием всичко за нашата прабаба, преди годината да изтече.

— След като Джейсън изрично забрани този облог?

— Не го е забранил изрично, а и освен това вече е късно да се откажа.

Съпругът й седна в леглото и я изгледа.

— Но какво общо има облогът ви с Подаръка?

— Имам странното чувство, че отговорът се крие в онази кутия. А моите чувства рядко грешат, Уорън. След като го знам, как бих могла да чакам до Коледа, за да разбера какво има в онази кутия?

Той поклати глава и изрече с толкова неодобрителен тон, че й напомни за някогашния Уорън, който никога не се смееше или усмихваше:

— Бих очаквал подобно поведение от децата, ала не от майка им.

Тя го погледна, без ни най-малко да се засегне от думите му.

— Нима не си поне малко любопитен?

— Естествено, но бих могъл да почакам до…

— Но аз не мога — развълнувано го прекъсна Ейми. — Ела с мен, Уорън. Ще бъда много внимателна. И ако се окаже, че това е просто обикновен подарък, макар и доста тайнствен, ще завия отново кутията и никой няма да разбере, че съм я отваряла.

— Сериозно ли говориш? — попита съпругът й. — Наистина ли си решила да се промъкнеш долу посред нощ също като някоя любопитна гимназистка…

— Не, не, аз и ти, също като разумни възрастни ще направим опит да разрешим загадката, която продължи прекалено дълго.

Уорън се засмя, свикнал със странната логика жена си, както и с навика й да не обръща внимание на сериозните му и принципни доводи. Но тъкмо в това бе магията на Ейми. Тя не приличаше на другите жени.

Предаде се с усмивка.

— Много добре. Вземи халатите ни и някакви обувки. Предполагам, че камината в салона е угаснала и сигурно долу е доста студено.

Не след дълго двамата стояха край малката маса. Уорън не бе особено любопитен, но Ейми едва сдържаше вълнението си, представяйки си какво ще открие под красивата опаковка. В салона не бе студено, защото който и да бе излязъл последен, бе затворил вратата зад себе си, за да задържи топлината. След като влязоха, Уорън също я затвори и запали лампата.

Но вратата внезапно се отвори и сепна Ейми, която тъкмо протягаше ръка към подаръка. В стаята влезе Джеръми.

— Залових ви на местопрестъплението, а? Ейми, как не те е срам!

Ейми се изчерви. Джеръми бе не само неин братовчед, но и най-близкият й приятел.

— А ти би ли благоволил да ми обясниш какво търсиш тук в този късен час? — малко сковано попита младата жена.

Той й смигна и сухо рече:

— Същото, което и вие, предполагам.

Тя се засмя.

— Разбойник. Затвори вратата.

Той протегна ръка, но отстъпи, защото в стаята влезе Реджи, боса и пристягаща пеньоара си. Когато останалите се втренчиха в нея, тя раздразнено изсумтя:

— Не съм дошла, за да отворя Подаръка — е, може и да ми е минавала подобна мисъл, но сигурно щях да се уплаша преди да го направя.