Джоана Линдзи - Подаръкът

Антъни изсумтя раздразнено.

— На нашата възраст да ни вика в кабинета си, сякаш сме ученици! По дяволите, не мога да повярвам! Обаче не съм забравил кой започна пръв…

— О, стига, хлапе — промърмори Джеймс и повлече брат си към вратата. — Мина доста време, откакто не сме имали удоволствието да слушаме високопарните поучения на Джейсън. Самият аз ги очаквам с нетърпение.

— Не се и съмнявам — възмутено отвърна Антъни. — На теб винаги ти е доставяло удоволствие да го дразниш.

Джеймс се ухили самодоволно.

— Така беше, нали? Е, не го отричам. Нашият по-голям брат е толкова забавен, когато се разбеснее. Винаги съм имал чувството, че покривът всеки миг що се срути над главите ни.

— Е, в такъв случай нека сме сигурни, че ти ще бъдеш този, който ще посрещне първия му изблик на гняв — тросна се Антъни, отвори вратата на кабинета и мигом се впусна в обвинителна тирада срещу брат си Джеймс — Джейсън, старче, миналата вечер се опитах да успокоя този огромен разбеснял се бик, наистина опитах, но без успех. Обвинява ме…

— Огромен разбеснял се бик? — прекъсна го Джеймс и златистите му вежди леко се повдигнаха.

— …задето Джорджи не желае да разговаря с него — продължи Антъни. Благодарение на него и мен ме постигна същата участ, защото от снощи Розлин не ми е продумала.

— Огромен разярен бик? — повтори Джеймс. Антъни го стрелна с поглед и се ухили доволно.

— Сравнението ти приляга, повярвай ми.

— Достатъчно! — изплющя гласът на Джейсън, който бе застанал изправен зад бюрото. — Бих искал да чуя цялата история от начало, ако позволите.

— Да, ти пропусна най-интересната част, Тони — усмихна се Джеймс.

Антъни въздъхна и започна да разказва на големия си брат.

— Беше просто нещастно стечение на обстоятелствата, Джейсън, наистина бе така и ако трябва да сме честни, би могло да се случи на всеки от нас. Джак и Джуди успели да се промъкнат без мое знание в Найтън Хол. И само защото през онзи ден бяха поверени на грижите ми, сега ме обвиняват, че малките сладурчета са изтървали някоя и друга фраза, която не би трябвало да съществува в невинните им речничета.

— Това е малко поукрасен вариант на историята — намеси се Джеймс. — Нека не забравяме да споменем, че Джорджи не обвинява теб, а изцяло мен, сякаш аз бих могъл да знам, че ти ще бъдеш толкова безмозъчен, че ще заведеш момичетата на подобно място…

— Ще оправя нещата с Джорджи веднага щом пристигне — измърмори Антъни. — Можеш да разчиташ на мен.

— О, знам, че ще го направиш, но ще трябва да се върнеш в Лондон, защото тя няма да дойде тук. Не желае да помрачава празника на всички с лошото си настроение и реши, че ще е по-добре да си остане у дома.

Антъни придоби ужасен вид и нещастно изстена.

— Но ти не ми каза, че тя ти е толкова сърдита.

— Не съм ли? Да не би да смяташ, че ти подредих така окото само защото тя е малко ядосана?

— Достатъчно — сурово отсече Джейсън. — Цялата ситуация е недопустима. И честно да ви кажа, изумен съм, че откакто се оженихте, и двамата сякаш загубихте способността си да се оправяте с жените си.

Това последното беше удар под пояса, особено когато се отнасяше за двама бивши женкари.

— Е — побърза да се защити Джеймс, — американските жени са изключение от всяко правило и освен това са много упорити и твърдоглави.

— Същото важи и за шотландките — додаде Антъни. — Те не се държат като обикновените английски жени, Джейсън, наистина не го правят.

— Няма значение. И двамата знаете отлично колко много държа на семейните събирания тук за Коледа. Сега не е време за каквито и да било побоища и разправии. Вие двамата трябваше да уредите взаимните си недоразумения, преди да започнат празниците. Погрижете се незабавно за това дори и да се наложи да се върнете в Лондон.

Казал каквото имаше да казва, Джейсън се запъти към вратата и остави по-малките си братя да обмислят държанието си или, по-точно, липсата на държание, но преди да излезе, добави:

— И двамата приличате на две раздразнени мечки. Имате ли представа какъв пример давате на децата?

— Раздразнени мечки, как ли не — изсумтя Антъни, когато вратата се затвори.

Джеймс погледни към тавана и рече:

— Е, поне покривът още не се е срутил.

Въпреки че бе заявила, че няма да дойде, съпругата на Джеймс пристигна с децата късно на другата сутрин. Освен това с нея дойдоха и братята й, което бе напук на Джеймс. Той така и не успя да се разбере със зетьовете си, а дори не бе уведомен, че ще пристигнат в Англия за Коледа.