Джоана Линдзи - Подаръкът

— Не се изисква голямо въображение, за да си представиш какво ще се случи, когато Джак изведнъж изтърси пред майка си „Проклет вечен ад“. После се запитай какво би последвало, когато Джорджи попита дъщеря си къде е чула подобни думи. И сега си представи какво ще стане, когато Джак, без да подозира, че току-що е шокирала майка си, изтърси най-невинно, че чичо й Тони ги е завел двете с Джуди в Найтън Хол. И накрая си представи как Джорджи ме преследва, настоявайки да узнае защо съм ти позволил да заведеш дъщерите ни в онова мъжко заведение, където размяната на юмруци е нещо обичайно, а картоиграчите се ругаят при всяка загуба — място, напълно неподходящо за шестгодишни, защото там свободно се обсъждат неща, които никога не би трябвало да достигат до невинните им детски уши. А след това си представи как Джорджи изобщо не ми повярва, когато я уверих, че не съм и подозирал, че можеш да бъдеш толкова безотговорен. Тя ме обвини, задето съм ти позволил да ги заведеш там. А след като аз дори не знаех, че си ги завел там, представи си кого ще обвиня за цялата тази бъркотия?

Дори и Реджи си пое дълбоко дъх след приключването на тази дълго тирада. Отначало Антъни изглеждаше искрено смаян, но сега изглеждаше по-скоро смутен, особено когато съпругата му се извърна и го изгледа с присвитите си лешникови очи със златни точици. Очевидно шотландският й темперамент щеше да избухне всеки миг.

— О, Господи, не мога да повярвам на ушите си! Нима си направил подобно нещо? Наистина ли си завел Джуди и Джак в Найтън Хол? Нима не си помисли какво ще причини това място на две впечатлителни малки момичета.

Антъни потрепери и се опита да обясни:

— Не, не беше точно така, Роз, наистина не беше. Заведох момичетата в парка. Спрях се в Найтън Хол, за да разменя една-две думи с Амхърст. Ти ме беше помолила да ги поканя двамата с Франсис на вечеря, а аз знаех, че този ден той ще бъде в Найтън Хол. Как бих могъл да предположа, че момичетата ще се измъкнат от каретата и ще ме последват вътре?

— Когато всички знаят, че онези две лудетини обичат да си пъхат носовете там, където не им е мястото? — процеди през стиснати зъби жена му и се извърна към Реджи. — Вземи другите две деца — рече тя и вдигна близнаците. — Ще оставим Джеймс да продължи това, което е започнал.

Реджи се опита да прикрие усмивката си, докато взимаше Джейми от Антъни, улови ръчичката на другото дете и излезе след Розлин от стаята.

Джеймс се облегна на вратата, след като тя се затвори, скръсти ръце пред широките си гърди и заяви на слисания си брат:

— Как се чувстваш сега, старче? Тя поне ти говори, докато Джорджи не ми е проговаряла от една седмица.

— По дяволите! — изръмжа Антъни. — Можеш да престанеш да ме обвиняваш. Чу какво казах. Не съм завел нарочно момичетата в Найтън Хол. Същото нещо можеше да се случи и на теб.

— Не съм съгласен — отсече Джеймс. — Аз не съм толкова глупав.

Антъни се зачерви от гняв, но когато отговори, в гласа му прозвуча виновна нотка.

— Това, последното, ще го пропусна. Значи искаш парче от мен, така ли? И няма да се примириш? Е, добре, давай.

— С удоволствие.

Проблемите, които възникваха с прислугата при толкова много гости в къщата, обикновено се стоварваха върху плещите на Моли. Тя се гордееше с умението си да се справя с всичко и с факта, че домакинството приличаше на добре смазан механизъм. Затова колкото и да й се искаше да сподели подозренията си с Джейсън, миналата нощ не успя да остане будна достатъчно дълго, за да дочака идването му.

Ала той бе дошъл при нея както обикновено и когато на следващата сутрин тя се събуди, той все още беше в леглото й. Всъщност я събудиха тъкмо ръката му, която галеше гърдите й, както и устните му, заровени във врата й. И макар че мигом си спомни, че му е ядосана, тя егоистично замълча за момента и се извърна леко, за да може той по-лесно да достигне до онези кътчета на тялото й, които го възбуждаха.

Жената въздъхна и обви ръце около врата му. Толкова много обичаше този мъж! Дори и след повече от тридесет години докосването му я вълнуваше, а целувките му запалваха огъня на страстта й, както бе в младостта им. Знаеше, че и тя му въздейства по този начин.

Не след дълго двамата се целуваха страстно и Моли не се съмняваше къде ще ги отведе това, което и стана. Ала тя бе готова за него. Винаги бе готова за него. Предполагаше, че едно от най-прекрасните неща, когато обичаш някого, е да го желаеш с цялото си същество. А Джейсън бе великолепен и всеотдаен любовник и умееше да я задоволява докрай.