Джоана Линдзи - Подаръкът

— Добро утро — рече той, облегна се на възглавницата и й се усмихна нежно, след като телата им се отпуснаха в приятна отмала.

Една сутрин лесно можеше да започне зле, но той със сигурност умееше да започва деня „добре“. Моли отвърна на усмивката му и се притисна нежно към него. Знаеше, че преди да се разделят, неминуемо ще му се скара, затова искаше да смекчи удара.

За останалите от семейството, с изключение на сина им, той изглеждаше суров и непристъпен, дори се бояха от него. Та нали в крайна сметка бе главата на семейството и бе поел отговорността за отглеждането и възпитанието на по-малките си братя и сестра си още когато самият той бе твърде млад. Ала Моли познаваше и другата му страна, неговото очарование, духовитост и нежност. Това бяха неща, които той в съответствие с положението си по навик криеше от останалите, но никога от нея — освен, разбира се, в случаите, когато не бяха сами.

Тази потайност го измъчваше, ала тя не виждаше как можеше да му помогне. Джейсън искаше да се отнася към нея винаги така, както когато бяха сами, но за целта трябваше да се ожени за нея, а Моли никога нямаше да му позволи. Настояването му да се омъжи за него и нейните постоянни откази биха единственото, което помрачаваше иначе идеалната им връзка. Един от двамата трябваше да се откаже и що се отнасяше до Моли, то това нямаше да е тя.

Моли бе почти облечена, когато реши да му каже това, което щеше да вгорчи прекрасната сутрин, но не можеше да го избегне.

— Трябва ли през целия ден да се крия от теб, Джейсън, докато семейството ти е в къщата?

Той седна в леглото. До този момент наблюдаваше с ленива усмивка как тя довършва утринния си тоалет.

— Откъде ти хрумна подобно нещо?

— От начина, по който ме гледаше вчера, докато бяхме в трапезарията. Всички можеха да забележат. И това не е за първи път. Какво ти бе станало, та успя да забравиш, че аз съм само твоята икономка?

— Фактът, че ти не си просто моята икономка — малко остро отвърна той, но в следващия миг въздъхна и призна. — Мисля, че е заради сезона, Моли. Не мога да не си спомня, че тъкмо по Коледа Дерек успя да сломи съпротивата на Келси и да я накара да се съгласи да се омъжи за него. А възраженията й бяха също като твоите.

Отговорът му я изненада. Не знаеше, че всяка Коледа го кара да се чувства нещастен и тъжен.

— Между нас и тях има огромна разлика и ти отлично го знаеш — побърза да изтъкне тя. — Мили Боже, Джейсън, та тя е потомка на херцог! Всеки с такова известно семейство като нейното може да бъде простен и приет в обществото. Освен това скандалът, от който Келси се боеше, бе напълно избегнат. А твоят няма да бъде…

— Колко пъти трябва до ти повтарям, че не ме е грижа? Искам да бъдеш моя съпруга, Моли. Още преди години съм се снабдил със специално разрешително за брак. Трябва само до кажеш „да“ и още днес можем да се оженим.

— О, Джейсън, ще ме разплачеш — тъжно пророни тя. — Знаеш, че на този свят не искам нищо повече от това да стана твоя жена. Но един от нас е длъжен да се съобразява с последствията и след като ти не желаеш, то се налага да бъда аз. А да позволиш на семейството си да узнае за нашата връзка, което изглежда се опитваш да направиш, няма да промени нищо, а само ще ми причини ужасно неудобство. В тази къща ме уважават и ценят, а всичко това ще се промени, ако разберат, че съм твоя любовница.

Той стана от леглото и както бе гол, отиде при нея и я привлече в прегръдките си. Моли чу дълбоката въздишка, която се изтръгна от гърдите му.

— Ти не се вслушваш в сърцето си.

— А пък ти не се вслушваш в разума си, поне напоследък — отвърна му тя.

Джейсън се отдръпна и тъжно се усмихна.

— Е, поне с това и двамата сме съгласни.

Тя вдигна ръка и го погали по бузата.

— Джейсън, примири се. Това никога няма да стане. Съжалявам за обикновения си произход. Съжалявам, че твоето съсловие няма да ме приеме за свой член, независимо дали ще се ожениш за мен или не. Не мога да променя нищо от това. Мога само да продължа да те обичам и да се опитам да те направя щастлив. Просто трябва да се примириш.

— Знаеш, че никога няма да мога — бе упоритият му, но не и неочакван отговор.

— Знам — въздъхна жената.

— Но ще направя усилие, както ти желаеш, и ще се опитам да не ти обръщам внимание през деня, поне докато семейството ми е тук.

Тя едва се сдържа да не се засмее. Дяволски трудно бе да го накараш да се съгласи с нещо през последните дни, особено по този въпрос. Явно трябваше да се примири с това, което бе постигнала — засега.