Джоана Линдзи - Подаръкът

— Каква опашата лъжа тръсна, Реджи — заяви Дерек, който изникна точно зад нея. — Добър опит. Имаш ли нещо против някой път да се възползвам от това неубедително извинение? По-добре е от нищо.

— Смайваш ме, Дерек — обади се Келси. — Каза, че ще имаме късмет, ако първи отворим Подаръка, и наистина се оказа прав!

— Не е кой знае каква заслуга, скъпа моя — усмихна се той на съпругата си. — Просто познавам много добре братовчедите си.

И наистина се оказа прав, защото следващите среднощни посетители се оказаха Травис и Маршъл — братята на Ейми, които се опитаха едновременно да се промушат през вратата. Беше им нужен само миг, за да осъзнаят, че не са сами.

Травис хвърли един поглед върху множеството и измърмори към брат си.

— Казах ти, че идеята ти не струва.

— Тъкмо обратното. Изглежда, че ние не сме единствените, на които е хрумнала — весело отговори Маршъл.

— Ей, нима всички мислим еднакво? — засмя се Джеръми.

— Едва ли — отвърна Ейми. — Не виждам чичо Джейсън и баща ми. Нито пък чичо Джеймс и Тони. Не че последните двама мислят еднакво, те просто не мислят като нас.

В салона се разнесе кашлица и Ейми завъртя очи, а после се усмихна, когато чу Антъни.

— Защо имам чувството, че вие, по-младите, си мислите, че вече сме твърде стари, за да сме будни по това време на нощта?

— Пак ли опяваш за възрастта ни, скъпо момче? — тросна му се Джеймс. — Ти може и да си започнал да изкуфяваш, но аз все още съм в разцвета на силите си.

— Едва ли е възможно да изкуфея преди теб, старче, след като ти си по-голям от мен — самодоволно изтъкна Антъни.

— Само с една проклета година — промърмори Джеймс, преди да влезе в салона.

За разлика от племенничките и племенниците си, които бяха по нощни облекла. Джеймс и Антъни все още бяха напълно облечени, защото още не си бяха лягали. Всъщност двамата се оплакваха един на друг над бутилка с отлежал коняк в кабинета на Джейсън. Нещастните съпрузи бяха намерили вратите на спалните си заключени и бяха решили да се утешат с едно питие. После до ушите им достигнаха странни поскърцвания на стълбите, които ги накараха да отидат да разузнаят какво става.

Обаче не очакваха да намерят такова многолюдно множество и Антъни не можа да се въздържи да не отбележи:

— Гледай ти, чудя се какво ли е привлякло толкова много деца в тази стая посред нощ? Джак и Джуди не се крият някъде зад вас, нали? Нямаш ли чувството, че тези младежи вече си мислят, че Коледа е дошла, а, Джеймс?

— Мили Боже, виж това, Тони! — възкликна Джеймс, който вече се бе досетил каква е причината за изчервените от смущение лица. — Дори и онзи янки се е изчервил, дяволите да ме вземат, ако греша.

Уорън въздъхна и погледна надолу към съпругата си.

— Видя ли какво причини глупостта ти, любима? Тези двамата вечно ще ми се подиграват.

— Разбира се, че ще го направим — увери го Антъни и хитро му смигна. — През следващите десет или двадесет години.

— Ако съм права относно това, което съдържа тази кутия, тогава никой няма да нарече всичко това „глупост“ — заяви Ейми.

— Каквото съдържа тази кутия? — обади се Маршъл и се вторачи в сестра си. — Да не би да искаш да кажеш, че си се досетила какво има вътре? И не си дошла тук само от чисто любопитство?

— Обзаложих се с Джеръми — обясни Ейми, сякаш само това обяснение бе достатъчно.

Оказа се, че е, но Реджи не пропусна да й напомни.

— Дори след като чичо Джейсън го забрани?

Джеръми примигна.

— По дяволите, братовчедке, ти не ми каза, че не бива да приемам облога.

— Разбира се, че не ти казах, в противен случай нямаше да се съгласиш — с необорима логика заключи Ейми.

— Не се опитвай да я разгадаеш, Джеръми — добави Уорън. — Когато съпругата ми има едно от нейните така наречени „предчувствия“, тя придава ново значение на думата „решителност“.

— Аз самият бих го нарекъл „твърдоглавие“, но предполагам, че напоследък ти я познаваш по-добре от мен.

— О, глупости! — промърмори Ейми и възмутено ги изгледа. — И двамата имате разрешението ми да си вземете думите обратно, след като се докаже, че съм била права.

— Наистина ли мислиш, че Подаръкът има нещо общо с нашата прабаба? — попита Реджи.

— Да — развълнувано отвърна Ейми. — Когато го зърнах за пръв път, изпитах чувството, че е нещо важно. Но днес имам чувството, че е свързан с моя облог и, следователно, има нещо общо с Ана Малори.

— Хайде да не продължаваме с празните приказки, деца, иначе ще стоим тук цяла нощ — обади се Джеймс. — Да отворим проклетото нещо и да приключим с тази работа.