Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Когато се обърна към влезлите лекари, Дерек забеляза застаналата в дъното на стаята жена, но не можа да я познае. Само се учуди, че не се е подчинила на изричната му заповед всички да напуснат помещението. После я погледна в очите, които бяха със същия наситенозелен цвят като неговите, и разбра. Срещата го разтърси до дън душа.

Дълго си беше блъскал главата как да я види, без да го забележат, но беше под непрекъснато наблюдение, а и не можеше току-така да се вмъкне в покоите й. Искаше да я повика при себе си, но Омар го посъветва да не го прави с аргумента, че тя е майка и сигурно ще го познае. А с Джамил се бяха уговорили никой да не знае за смяната на ролите. Дерек трябваше да изчака завръщането му, за да поговори с майка си. Но ето че сега се озова само на два-три метра от нея. Вълнението задушаваше гърлото му. Естествено тя беше много променена, остаряла и нямаше почти нищо общо с необузданата млада жена, която помнеше; но все още беше красива с царствена осанка, с очи, които проникваха дълбоко в душата на човека. И сега го гледаше изпитателно, макар и външно спокойна, учудена, че синът й се взира така в нея. Какво беше казал Джамил за майка си? Почти нищо, защото не беше предвидено Дерек да се срещне с нея.

Трябваше да се извърне настрана и да я забрави. Но не можа да го стори. Отиде при нея, жадувайки да я прегърне, макар много добре да знаеше, че Джамил никога не би направил подобно нещо. При това точно сега се нуждаеше отчаяно от майка си. Тя беше единствената, която можеше да го утеши. Ако му кажеше, че Жахар ще оздравее, щеше веднага да й повярва. Тя му беше майка. Господи, как му се искаше да заплаче…

— Сигурен ли си, че искаш да покажеш Жахар на тези мъже?

Дерек потисна вълнението си и погледна двамата лекари, застанали с превързани очи край леглото. Внезапно почувства отвращение към традициите, които не допускаха присъствието на мъж в харема, дори да беше лекарят, от когото имаха спешна нужда.

— Хич не ме интересува кой ще я види. Искам само да оздравее.

— Те ще сторят всичко възможно, Джамил — увери го меко Рахин. — Но по-добре е да отидеш в съседната стая, защото ги притесняваш с присъствието си.

Дерек кимна и я последва. Тя имаше право, а и той смяташе да й зададе няколко въпроса, които никой не биваше да чуе.

— Ти познаваш жените от харема много по-добре от мен. Коя от тях би искала да убие Жахар?

Рахин колебливо го последва до прозореца, който гледаше към мраморния двор. Там нямаше никой. Слънцето превръщаше водните струи на фонтана в диамантени капчици. Джамил толкова отдавна не беше говорил с нея и радостта в сърцето й се смесваше с тъга, че не може да му помогне. Синът й явно бе разтърсен до дън душа от случилото се, иначе нямаше да се държи така необичайно.

— Твоите жени са ревниви, но не са злобни, Джамил. Наистина не знам коя би сложила отровата. Нура мрази всички, нали знаеш. Ала ако реши да отрови някоя, това ще бъде Шейла. Тя се стреми не толкова към леглото ти, колкото към мястото на първа кадъна.

— Коя друга?

— Мара загуби мястото си след идването на Жахар в розовия двор, но не вярвам, че би прибягнала към убийство, за да си го върне. Много добре знае, че никой освен нея не може да върши онова, което искаш.

— Коя друга? — повтори той.

— Помисли ли за собствените си врагове?

Дерек я изгледа отстрани и попита:

— Имаш предвид главния враг?

— Да. В града вече се знае, че си много привързан към новата наложница. Хората разправят, че с удоволствие оставащ в покоите си, за да се развличаш с нея. Враговете ти вероятно са преценили, че смъртта й ще те засегне болезнено и ще пожелаеш дори да присъстваш на погребението й, без да помислиш за опасността.

— Разбрах — отговори кратко той. — Изяснихме си положението.

— Разбира се, Хаджи Ага ще нареди да претърсят харема. Ако намерим отровата.. — Тя помълча и добави: — Не ми се вярва, че отровителят е бил толкова глупав, та да не унищожи остатъка.

След кратка пауза Дерек заяви:

— Искам Жахар да бъде отнесена в моите покои веднага щом стане възможно.

Рахин беше толкова слисана че неволно докосна ръката му.

— Ако възприемаш това като предпазна мярка, уверявам те, че ние тук ще се погрижим за всичко. Не се заблуждавай, Джамил! Та убийците вече няколко пъти проникват в частните ти покои. Миналата нощ и двамата бяхте в опасност.

Дерек призна, че майка му е права и меко сложи ръка върху нейната.

— Знам. Изглежда, че когато мисля за нея, губя целия си разсъдък. Можеш ли да ми обещаеш, че това няма да се повтори?