Джоана Линдзи - Сребърният ангел

— …Не мислите ли и вие така?

— Простете, какво казахте?

— Казах, че трябва да благодарите на Бога, че сте още жива.

— Разбира се — отговори с мрачна гримаса Шантел.

— Казаха ли ви вече, че сте ужасно нетърпелива пациентка?

Шантел отново изкриви устни.

— Трудно е човек да се оправи с мен, нали, Рахин?

— На всичкото отгоре сте и нахална.

— Няма никой наоколо, мадам.

Този път Рахин се засмя.

— Непоправима сте. Е, нищо, наричайте ме Рахин, когато няма никой наоколо.

— А вие ме наричайте Шантел, ако обичате.

— Нали трябва да забравите предишния си живот… — започна Рахин, но веднага я прекъснаха.

— Вие забравихте ли го?

— Аз… Най-добре е сега да си починете.

— Още не — отговори остро Шантел и се надигна. — Първо ми кажете кой беше мъжът, който миналата вечер искаше да убие Джамил.

— Сигурно никога няма да узнаем.

— Нима не знаете и защо го е направил?

Рахин я погледна с истинска изненада.

— Но как така… Не сте ли чули нищо за проблемите на Джамил?

— Не разбирам за какво говорите.

— Нали споменах пред вас за това още когато така лекомислено го подтикнахте да напусне палата. Казах ви, че животът му е в опасност.

— Да, но това беше всичко. И не съм съгласна, че го е направил по моя вина. Не съм отговорна за необуздания му темперамент — отговори високомерно Шантел.

— Няма да споря с вас — каза спокойно Рахин и разказа на младата си сънародница за многократните покушения върху живота на владетеля, както и за подозренията, че зад тях се крие Селим, евентуалният наследник на трона.

— Но Джамил има синове — възрази Шантел, макар че тази тема не й беше особено приятна.

— Вярно е, ада децата са още малки. Тук не е Англия, дете. Почти винаги се предпочита възрастният брат пред малолетния син. Имало е и случаи, когато майки са купували подкрепата на армията, за да издигнат сина си, но в Барка не се помни такова нещо.

— А Шейла?

— Шейла никога не би го направила!

Шантел се учуди с каква жар Рахин защити първата съпруга на Джамил. После очите й се разшириха от ужас.

— Синът на Нура е втори по ред, нали?

— Да, но… Това е смешно, Жахар.

— Шантел.

Рахин изкриви устни.

— Добре, Шантел. Няма защо да правим подобни предположения. Освен това след Селим има още един полубрат на Джамил. Ясно ли ви е колко души трябва да умрат, за да дойдат на власт Нура и синът й? Дори ако останалите смъртни случаи не събудят подозрение, не виждам защо Джамил трябва да умре пръв.

По гърба на Шантел пробягнаха студени тръпки. Не можеше да се говори толкова спокойно за смъртта на Джамил. А тя дори не подозираше каква опасност то заплашва…

— Предпочитам да не бяхте ми казвали нищо за това.

Рахин вдигна рамене.

— Вие ме попитахте, мила. — После се приведе и стисна ръката й. — Благодарна съм ви, че го откъснахте от проблемите му, макар че не мога да одобря поведението ви.

Шантел разбра, че това беше намек за упорството й, но дали Рахин знаеше, че след последната нощ то си беше отишло завинаги? Сигурно. Тя беше осведомена за всичко.

Бузите й пламнаха и тя реши, че е време да сменят темата. Рахин я изпревари.

— Не биваше да оставам толкова дълго. Лекарите ви предписаха пълна почивка поне за една седмица.

— Цяла седмица?

Рахин неволно се засмя.

Трябва да я спазвате, няма как.

— Джамил ще се разсърди.

— Защо?

Шантел смутено отмести очи и прошепна:

— Обеща ми да не вика в леглото си никоя друга.

Рахин вдигна вежди, защото знаеше, че в този момент Джамил вечеря с Шейла. Как е могъл да даде подобно обещание? Но трябваше да бъде честна и да признае, че той не го беше нарушил явно. Не беше повикал Шейла в покоите си, а беше отишъл при нея. Да не мислеше, че никой няма да узнае само защото имаше специален коридор към апартаментите на съпругите му?

Рахин мълчеше и Шантел изпитателно я изгледа.

— Спазва ли той обещанието си, Рахин?

— Сигурно, доколкото му е възможно.

Какво друго би могла да каже?

Дерек нежно люлееше бебето в ръцете си. Този път всичко беше по-лесно. Стана му смешно, като си помисли колко нервен беше, когато за първи път взе на ръце едно от малките дечица. А брат му имаше три пеленачета.

През изминалите дни беше викал децата на Джамил на малки групички в покоите си. Това му помогна да преодолее скуката на дългите следобеди, когато нямаше какво да се прави. Общуването с децата му доставяше голямо удоволствие и той се чудеше на самия себе си.