Джоана Линдзи - Сребърният ангел

Леден страх сковаваше крачките на Дерек. Не виждаше нищо около себе си освен крехката фигурка на леглото. Жахар лежеше свита на една страна и притискаше с ръце корема си. Капки кръв избиваха по прехапаната долна устна и изглеждаха страшно върху пепелявосивото й лице. Очите бяха затворени, по гъстите ресници бяха надвиснали сълзи. От устата й се отронваха глухи стонове.

— Откога са тия страшни болки?

При звука на дълбокия мъжки глас Кадар вдигна глава. Очите му плуваха в сълзи, но веднага забеляза изписания по лицето на владетеля страх.

— Вече си мислех, че няма да дойдете, господарю — проговори укорително момъкът. Не го беше грижа, че владетелят можеше да се разсърди. — Уведомих ви още преди часове.

— Онова загубено момиче изобщо не си е дало труда да ме потърси. Чакало да се върна в покоите си. Как можа да се случи това, по дяволите?

Глупав въпрос. Нямаше защо да чака отговор. Отровата беше обичайно средство за отстраняване на опасните съперници и от стотици години се използваше във всички хареми на Изтока. Само че защо трябваше да порази точно неговата Жахар?

— Не сме сигурни каква отрова е използвана. Но в кухнята е лесно да влезе външен човек и да пипа яденето. Там всички имат свободен достъп.

— Къде е Хаджи Ага? Трябваше да ми съобщи лично.

— В града, господарю. Днес е денят, в който обикаля пазарите. Още не се е върнал.

— Какво направихте, за да й помогнете?

— Дадоха й очистително, но като не знаем каква отрова са й сложили и в какво количество, не е възможно…

— По-добре ли е, или състоянието й се влошава?

Кадар се поколеба, но отговори честно:

— Влошава се.

Дерек затвори очи. Всемогъщият владетел беше напълно безпомощен в случая.

— Господарю! — обади се някой зад гърба му. — Лекарите са на портала, но стражата им с препречила пътя.

— По дяволите стражата! Аз ги повиках. Защо не казахте на пазачите?

— Никой няма право да влиза в харема, господарю — отговори с треперещ глас човекът. — Пазачите няма да повярват, че сте дали такава заповед.

Дерек се обърна към евнуха.

— Кадар, вие ще замествате Хаджи Ага. Ако трябва, вържете очите на лекарите, но ги доведете по най-бързия начин тук. Освен това жилището веднага да се опразни — прибави гневно той. — Жените пред вратата да се махнат. Тук няма смъртник, когото да оплакват.

Всички излязоха от стаята с изключение на Адама. Младата прислужница отстъпи настрана и с почуда изгледа треперещата ръка на владетеля, която милваше страните на примрялата й господарка.

— Можеш ли да ме чуеш, Жахар?

— Джамил? — Но Шантел не отвори очи. Гласът й беше дрезгав, гърлото й — пресъхнало от честите повръщания. Простена и се опита да задуши писъка си, като здраво стисна устни. Когато мъчителният пристъп отмина, попита с тих глас: — Трябва ли да умра?

— Не, скъпа. Никога няма да го допусна.

Тя се опита да се усмихне, но лицето й се разкриви в жалка гримаса.

— Самонадеян… както винаги.

Дерек нежно приглади разбърканите руси къдрици. Косата й беше влажна, лицето — покрито със студена пот. Пръстите му попиха кръвта от устните й.

— Погледни ме, Жахар.

— Шантел — пошушна тя. — Наречете ме поне веднъж Шантел, преди да…

— По дяволите, момиче, няма да ти позволя да умреш!

Очите й се отвориха едва-едва, но в тях проблясваха познатите гневни искри.

— Я не ми крещете така!

— Върни ми го тогава! Бори се за живота си! Нека проклетата ти английска упоритост послужи за нещо полезно.

— А вие какво мислите, че правя през цялото това време, ужасни човече!

Останала без дъх, Адама се вслушваше в разговора им, ужасена, че господарят измъчва така една умираща. Но цветът се върна по страните на младата жена, гласът й прозвуча по-уверено отпреди и прислужницата се убеди, че жестокостта постигна онова, което всичките й старания досега не можаха да сторят.

Рахин, която през цялото време стоеше настрана и не беше напуснала стаята заедно с другите, също се развълнува. Но причината беше друга. Никога досега не беше виждала Джамил толкова разстроен и така открито показващ чувствата си. Тя знаеше, че синът й е завладян от новото момиче, но не вярваше, че ще го покаже пред всички. Припомни си как криеше тревогата си дори при трудното второ раждане на Шейла.

Синът й се променяше. Дали Жахар постигна това, или причината беше в напрежението на последните мъчителни месеци, Рахин не знаеше. Но каквото и да беше, тя не смееше да се покаже пред очите му. След последния им разгорещен спор по повод покупката на Джамила винаги го избягваше. А днес й се струваше, че вече не познава собствения си син.