Джоана Линдзи - Сребърният ангел

— Ако са го убили, причината е само една: да ви примамят вън от палата — намеси се Омар. — Иначе защо да премахват момчето…

— Омар!

— Но, Джамил, той е прав — промълви тихо Шантел.

— Не е сигурно, че…

— А сега ме чуйте добре, ако обичате — прекъсна го решително тя. — Жената попита Али: „Как стои въпросът с момчето?“ и когато мъжът отговори нещо, заповяда: „Върви и свърши работата. Нищо не може да го примами вън от палата, но това може и да го измъкне. После обаче очаквам конкретни резултати. Не се мотайте повече или няма да видите нищо от мен. И не смей да ме мамиш, Али.“ След това двамата се отдалечиха и не чух нищо повече.

Джамил размени дълъг поглед с Омар. Старецът се усмихваше, докато владетелят изглеждаше полуразвеселен, полузагрижен, и Шантел се обърка.

— Май „нашият приятел“ напразно отиде чак в Истанбул — отбеляза тихо Омар.

— Наистина, така изглежда — отговори Джамил и смарагдовозелените очи отново се впиха в Шантел. — Коя беше жената, Жахар?

— Не знам — отговори със съжаление в гласа тя.

— Но нали я видя?

— Не. Вратата беше затворена.

— По дяволите!

— Смятам, че ще позная гласа й, ако го чуя отново.

— И това е нещо. А колко евнуси носят името Али?

— За нещастие десетки — въздъхна Омар.

— Вашите способни ръце сигурно ще открият виновника, Омар. Предлагам да приключим с тази тема, поне за днес.

Омар кимна, но все пак попита:

— Нали няма да отидете на погребението?

— Не. Направете така, че да му отдам последна почит тук.

Това беше и първоначалното предложение на Омар, така че той се отдалечи с доволна физиономия. Без да губи време, Дерек притисна Шантел в прегръдките си.

— Благодаря ти — проговори сериозно той. — Без твоята помощ щяхме още дълго да се лутаме и да подозираме друг човек. Ще ни помогнеш ли пак, като внимаваш за женския глас?

— Разбира се. Но, Джамил, как е възможно една от жените да желае смъртта ти?

Той вдигна рамене.

— Знае ли човек какво става в женската душа…

— Също както и в мъжката — изфуча Шантел.

— Ала жените много по-често си противоречат и никой не ги разбира… Щом заговорихме за жени… — Той я притисна силно до себе си и потърка бедра о нейните. — Липсваше ми.

Шантел се усмихна с истинска нежност.

— Само една нощ.

— И цели два дни! Трябва да ги наваксаме.

— Трябва ли?

— Ако не си твърде слаба.

— Така ли изглеждам?

Дерек се засмя.

— Бъди сигурна, че скоро ще загубиш здравата опора под краката си.

И тя наистина я загуби, защото мъжът я грабна и веднага я отнесе в леглото си.

Минаха седмици, но Шантел не чу нито веднъж онзи сърдит женски глас. Джамил я държеше в течение на разследването, но и то беше стигнало до мъртва точка. Бяха ограничили до петима броя на заподозрените мъже на име Али и непрекъснато ги наблюдаваха макар и без успех засега. Джамил не позволи да ги подложат на мъчения и всички очакваха някой от противниците да допусне грешка.

Следяха и жените, чиято собственост бяха заподозрените евнуси. Важна точка в разследванията беше произходът на парите, с които се плащаше на нападателите, и коя харемска дама има достатъчно средства да си позволи такива големи разходи. Макар че това не беше решаващият фактор, защото в последно време кражбите в харема драстично се увеличиха и изчезналите скъпоценности струваха цяло състояние. Сега надеждите бяха съсредоточени в Шантел и това ужасно я изнервяше. Джамил я питаше всяка нощ и тя беше отчаяна, че не може да му съобщи нищо ново. Шантел познаваше само две от заподозрените жени. Първата беше фаворитка на име Задира, която щеше да роди след по-малко от месец. Младата жена не вярваше, че една бъдеща майка би могла да таи в сърцето си планове за убийство, вместо за щастлив живот на детето си. Как можеше да се мисли за смърт, когато в утробата ти се движи новият живот? Не беше Задира. А и гласът й беше съвсем различен.

С втората жена въпросът стоеше другояче. Шантел изобщо не се изненада, че Нура също беше сред заподозрените. Но гласът й беше спорната точка. Беше я чувала да говори по най-различен начин — и сърдито, и злобно, — но не и да навиква някого.

Шантел беше станала нейна сянка. Където и да беше, се вслушваше внимателно. Опитваше се дори да предизвика пустинната красавица да се разгневи, но Нура никога не се поддаваше на уловките й, сякаш усещаше, че трябва да се пази.

Шантел вече не знаеше какво да мисли. Най-после се престраши и се обърна към Рахин за съвет. Но майката на Джамил не пожела да й помогне.