Джоана Линдзи - Сребърният ангел

— Съжалявам, че първото ви преживяване е било толкова… унизително, но Джамил е правел само онова, което сте му позволявали. Можехте да му разкриете чувствата си и той нямаше да се отнася така с вас.

— Никой няма право да отказва на владетеля, независимо какво е пожелал.

— Аз го направих.

— За колко време?

Страните на Шантел пламнаха, но гласът й беше все така твърд:

— Това е друго. Никой не ме е заплашвал. Той не ме принуди да му се отдам. Почувствах се привлечена от него.

— Прекрасно, но мен това ме отвращава — изкрещя Мара. — А Хаджи ми каза, че нямам избор.

Пак тези омразни думи, помисли си Шантел. И на нея ги бяха повтаряли до втръсване. Тя отлично разбираше мъката на Мара, но имаше и нещо друго. При нея не се беше стигнало до принуда. Само няколко празни заплахи, за да я направят по-податлива. Защо с Мара е било другояче? Нали Джамил не беше онзи жесток тиранин, за какъвто го смяташе отначало?

— Трябваше да спрете тези недостойни сцени, а не да оставите омразата си да се разрасне до тези невероятни размери. Джамил не е жесток човек. Колко често ви е използвал така, преди да вземете решение да го премахнете?

— И един път беше много!

— Но така само увеличихте собствените си страдания. Нима не предположихте, че покушенията върху живота му ще влошат още повече настроението му и ще го карат да ви вика все по-често?

— Готова съм да сторя какво ли не, за да го видя мъртъв!

— Как можете да бъдете толкова глупава! — разгневи се Шантел. — Ако Джамил умре, ние ставаме собственост на новия владетел, на Селим. А той бил безмилостен и брутален. Да не мислите, че няма да се възползва от вас по същия ужасен начин? Много мъже обичат да причиняват болка, а той явно е от тях.

Мара гръмко се изсмя.

— Не съм чак толкова глупава, англичанко! Селим няма да има възможност да прояви жестокостта си. Още преди няколко месеца е умрял в Истанбул. Един от собствените му роби го убил и го заровил.

При тази зашеметяваща новина дъхът на Шантел секна.

— Откъде знаете?

— Виновникът бил достатъчно глупав да дойде тук, да се натряска и да разкрие всичко на стария си приятел. А този приятел бил моят човек Али хитрецът и веднага го промушил с ножа си, за да не съобщи в двореца.

— Али каза само на вас, така ли?

— Разбира се. Знаеше колко мразя Джамил и реши, че имаме благоприятен случай да му видим сметката, защото всички щяха да заподозрат Селим. А мъртвият не може да се защити.

— Защо Али е толкова загрижен за желанията ви? Нали е само евнух, при това не е ваш!

— Е, и? Собственост е на Нура, но това не значи, че я обича, нали? Обича само мен — изпъчи се самодоволно Мара. — Прави всичко, което искам от него.

— Обича ви? Но нали не може… — смути се Шантел.

— Какво не може? — прекъсна я ядно Мара. — Аллах, колко сте наивна! Кастрирането не значи да ти изрежат сърцето, а импотентността не унищожава желанието. Али ме люби като истински мъж. Само дето не е много сръчен.

— Казвате го, сякаш ви е все едно.

— Точно така. Неговата любов не е заплаха за мен, но въпреки това той е мъж и аз го презирам. Омразата ми към мъжете не прави изключения.

— Жалко, че евнухът не е осъзнал това, преди да го направите предател — въздъхна Шантел. — Измамили сте го, но това няма да му помогне да се отърве.

— Няма опасност нито за него, нито за мен. Нима сериозно смятате, че ще ви пусна да си отидете, след като ви разкрих всичко?

Шантел не се разтревожи толкова от факта, че Мара беше препречила вратата, колкото от спокойствието, с което беше изречена заплахата й.

— Не можете да ме спрете, Мара. Телохранителите ми са отвън.

— Пред къпалнята нямаше никой — усмихна се злобно Мара и измъкна изпод дрехата си къса кама. — Пазачите ви май не са много усърдни.

— Лъжете! — изкрещя Шантел, когато Мара блъсна с крак вратата и тя хлопна зад гърба й.

Жената равнодушно сви рамене.

— Хайде де, крещете, щом се съмнявате в думите ми! Никой няма да се отзове. — Смехът й прозвуча зловещо. — Много подходящо място за разговор е къпалнята, макар че всичко стана случайно. Не сте ли се питали някога, защо басейнът е толкова далече от останалите помещения? Защото жените обичат да се плискат и вдигат ужасен шум. Никой не обръща внимание на писъците, които понякога се чуват вътре.

— Да не мислите, че ще стоя и ще ви чакам да ме убиете?

Мара тръгна напред и Шантел отстъпи крачка назад. Разстоянието между двете беше повече от четири метра и тя трябваше да достигне другата страна на басейна, за да се спаси. Мара щеше да я преследва около басейна и достъпът до вратата щеше да бъде открит. Но вместо да избяга, тя остана на мястото си, втренчила очи в камата.