Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Изтика всичко, което чувстваше към него, в дъното на сърцето си. Изразът на лицето й отразяваше като в огледало смъртоносните му намерения. Държеше меча ниско, готова да го завърти рязко нагоре и напред в търсене на мишена. Но Ройс спря на такова разстояние, че трябваше да пристъпи към него, за да го достигне. Лицето му бе непроницаемо.

— Кажи ми нещо, Кристен. Всички норвежки ли са обучени да се защитават с такава вещина?

— Не — предпазливо отвърна тя.

— Но ти си. Вече демонстрира уменията си на бенефиса на братовчед ми. Сигурно те е обучавал баща ти? Или брат ти, Селиг. Разбира се, уменията ти не бяха толкова добри, колкото…

Тя изкрещя разярено и замахна с меча. Оръжието описа дъга, която щеше да разсече рамото му, ако той не се бе дръпнал. Но вместо да отстъпи, за да избегне следващото спускане на острието, Ройс се приближи. Юмрукът му удари китката на Кристен, преди тя да успее отново да завърти тежкия меч.

Мечът изтрополи шумно на пода. Ройс завъртя Кристен с гръб към себе си и ръцете му обхванаха кръста й. Ръцете й бяха уловени в хватката му. Опита се да ги освободи, но безуспешно.

— Глупачка. Никой ли не те е учил да не обръщаш внимание на забележките на противниците си?

В отговор тя изстреля петата си назад и се опита да го ритне в пищяла, но пораженията, които меката и обувка нанесе, не бяха големи и тя бе сигурна, че нарани повече собствения си крак. Единственият ефект от ритника й бе този, че Ройс побърза с нея към леглото. Той я пусна върху него и се стовари върху гърба й, преди тя да успее да из мъкне ръцете си изпод собственото си тяло. За секунда успя да освободи едната си ръка, но той бързо я сграбчи. Кристен простена, когато усети платнената ивица да се омотава бързо около китката й.

Беше завързал лявата й китка за десния крак на леглото и тя се подготви да го отблъсне, като смяташе, че ще се опита да я обърне. Юмрукът й разпори само празното пространство. Тя се претърколи. Той се бе изправил и връзваше крака й вместо свободната и ръка. Не му беше трудно да обездвижи единия й крак с тежестта си, докато връзваше другия за леглото. Ръката й обаче не го достигаше.

Кристен бе така разстроена, че й се доплака, но не го направи.

— По-добре ще е да ме убиеш, когато свършиш, саксонецо. Ще вриш в пъкала заради това! Там ще се видим!

Ройс не каза нищо. Краката й бяха широко разтворени в двата края на леглото, а ходилата й — здраво привързани. Той се изправи и се приближи до последния крак на леглото, който все още не бе използван.

Кристен го гледаше със свиреп поглед и държеше дясната си ръка по-далече от него. Когато той се наведе, за да я улови, юмрукът и се стрелна към лицето му и този път той не успя да се отдръпне навреме.

Усети прилив на задоволство, въпреки че кокалчетата на ръката й я боляха там, където се бяха срещнали със зъбите му. Устната му бе разкървавена и чертите на лицето му вече не бяха така неразгадаеми както преди. Вбесен, той улови ръката й и я завърза здраво. Изправи се. Очите, който беше смятала за така красиво зелени, сега изглеждаха пълни със злост. Той бавно избърса кръвта от устата с опакото на ръката си.

Тя затвори очи при тържествуващия му вид. За него беше прекалено лесно. Сега ще я нашиба с камшика или каквото там е решил, за да я накаже за това, че се противопостави на волята му. Той обаче раздра дрехите и с камата си.

Кристен изстена в себе си, но се постара лицето й да остане безизразно. Очите й бяха здраво стиснати. Няма да крещи, когато болките започнат, нито да плаче, нито да моли за милост, защото щом можа да й стори това, в него милост няма.

— Отвори си очите, Кристен.

Тя отказа. Усети леглото да хлътва и разбра, че е седнал до нея. Той остана безмълвен и изобщо не се помръдна. Най-накрая тя се почувства прекалено обезсилена, за да не погледне. Когато вдигна клепачите си, погледът й срещна неговия. Очите му бяха вперени в нейните, а след това бавно се спуснаха по тялото й. Тя проследи взора му и усети внезапен прилив на топлина.

В положението, в което се намираше, безпомощността й изпъкваше още по-ярко. Можеше да свие леко колене, но нищо повече. Ръцете й не бяха разтворени широко, но бяха сковани в лактите. Все пак тя не се чувстваше неудобно. Лентите от покривката не се впиваха в кожата й, освен ако не се дърпаше. Неспособността й да продължи да се защитава и неизвестността на наказанието й я караха да се чувства нещастна.

— Досега спази обещанието си.

Звукът на гласа му я накара отново да впие очи в неговите.