Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Значи ще се бориш с мен?

— Да.

— Вече разбра, че няма смисъл.

— Не, това, което разбрах, е колко лесно можеш да бъдеш манипулиран от едно единствено предизвикателство. — Вече беше достатъчно ядосана, за да си го признае. Тя продължи да му се подиграва със саркастична усмивка. — Тепърва ти предстои да опиташ упорството ми в цялата му сила, саксонецо. Снощи не направи нищо, което самата аз да не желаех, защото тогава те исках. Но ако сега се опиташ да ме насилиш, ще се защитавам и обещавам ти, никак няма да ти хареса.

Яростта му лумна от подигравките й. Той изпсува грубо и в яда си захвърли свещта на пода. Стори й се, че ръцете му я сграбчиха още преди пламъчето да е угаснало.

Едната му ръка се плъзна надолу по нейната и я притисна към кръста й. В следващия момент той я влачеше след себе си към вратата. Кристен изчака да стигнат в тясното коридорче и освободи ръката си. Успя и побягна към стълбите. Новата псувня на Ройс й достави истинско удоволствие. Преди да успее да достигне стълбището, той я събори на пода и тялото му се стовари тежко върху нея.

Когато той се надигна, Кристен нанесе удар назад с лакътя си. Успя да го смушка в корема и го чу да изсумтява. Сега помежду им имаше достатъчно пространство и тя се претърколи настрани, за да го ритне, но той улови краката й. В следващия миг хвана ръката й и тя се оказа преметната през рамото му. На Ройс не му бе никак лесно да се изправи с цялата й непокорна тежест на плещите си, но той успя, след което се отправи към стаята си. Кристен, обаче, още не се бе предала. С наполовина провиснало на гърба му тяло, тя посегна назад и сграбчи косата му в шепата си. Дръпна толкова яко, че ако Ройс не беше толкова силен, щеше да му строши врата. Той изгуби равновесие и се стовари върху стената.

Кристен усети, че пада, пое си дъх и този път се приземи на гърба си. Не изпускаше косата на Ройс и той се свлече на колене до нея.

Ройс изръмжа разярено и с един удар я отърси от себе си, като я остави с пълна шепа коса. Сега, когато улови китката й, той я изви зад гърба й и започна да я вдига нагоре, докато тя не реши, че наистина смята да счупи ръката й. Намерението му обаче бе да я накара да се изправи. Тя го направи. Бързо.

Сега я държеше пред себе си и при всеки опит за неподчинение ръката й се качваше нагоре. Вкара я в стаята си и щом влязоха бутна Кристен встрани от себе си.

Кристен се препъна леко, но запази равновесие и се обърна с лице към него. Той спокойно заключи вратата. Също толкова спокойно прекоси стаята и хвърли ключа през отворения прозорец. Жестът му беше повече от заплашителен.

Кристен усети тръпки по гърба си. Той все още не я доближаваше. Стаята беше добре осветена и когато Ройс обърна поглед към нея, тя видя студената решителност в очите му. Но не я доближаваше. Вместо това отиде до леглото. Взе покривката в ръка и започна да я реже на тънки ленти с камата си.

Очите на Кристен се разшириха. Все още не й бе ясно какво смята да прави с тези тънки ленти плат. Реши, че е полудял, защото покривката беше красива, изработена от мека овча кожа, изкусно бродирана с половин дузина разноцветни конци.

Ройс отряза четири дълги ленти и спря. Върза едната лента за близкия крак на леглото и се прехвърли на следващия. Кристен остана като зашеметена, но само за миг. Можеше да измисли само едно обяснение за това. Сърцето й падна в петите.

Полувик, полустон раздра гърлото й и тя се спусна към стената, покрай която бяха на редени оръжията му и измъкна един тежък плосък меч. Той е луд!

— Остави го на мястото му, Кристен.

Гласът му звучеше толкова благо. Как беше възможно да звучи така, когато се канеше да я измъчва?

— Не! — Тя се обърна и го изгледа свирепо. — Ще трябва да ме убиеш, преди да ти позволя да изпробваш жестокостите си върху мен!

Той поклати глава и продължи да връзва плата за третия крак на леглото. После се прехвърли на четвъртия. Гледаше в ръцете си. Тя обаче не сваляше очи от него. Забеляза как устните му се извиват в лека усмивка. Гримасата му накара кръвта й да се смрази.

Мечът беше тежък — много по-тежък от всичко, с което се бе упражнявала. Но докато наблюдаваше Ройс, тя пропиля шанса си да вземе друг. Не можеше да разсъждава трезво. Едва сега разбра, че трябваше да го нападне, вместо да го чака да й обърне внимание. Но вече беше твърде късно.

Ройс прибра малката кама в канията на колана си. Той се приближи към Кристен с голи ръце. На стената имаше много оръжия, но първо трябваше да мине покрай нея. Нямаше да го пусне.