Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Какво обещание? — попита тя.

— Че няма да ми е приятно, ако се защитаваш. Уверявам те, че е истинско удоволствие да те видя в това положение.

Господ да й е на помощ! Сега щеше да започне да злорадства.

— Извади камшика си и свършвай с това, саксонецо — изсъска тя.

Той се усмихна.

— О, ти наистина спомена нещо за жестокости. Добре е, че ми напомняш.

Като каза това, той измъкна дългата и плитка и й посвети цялото си внимание.

— Да не би да се каниш да ме бичуваш със собствената ми плитка? — изумено попита тя.

— Интересна идея! — Той се засмя и остави плитката да се плъзне в ръката му, докато пръстите му не уловиха края й. — Защо не. Нещо такова ли?

Краят на плитката й се разпери като ветрило между пръстите му и перна върха на едната й гърда. На удареното място нахлу кръв и гърдата й се втвърди, а зърното й се превърна в малка корава пъпка.

По цялото тяло на Кристен се разляха горещи тръпки. Ройс забеляза неволния отговор на тялото й и като продължи да се усмихва, прокара ветрилото надолу по вдлъбнатината между гърдите й и шибна меко, сякаш с перце, другия връх.

Тялото й му говореше на собствения си език, но той не можеше да знае какво става вътре в нея. Истинският, макар и неосъзнат страх, който се беше свил като топка в корема й, сега покълна и се превърна във възбуда. Напълно безпомощна в ръцете на мъж, който знаеше как да я задоволи… Не беше взела под внимание тази възможност.

— Ти… няма да ме биеш?

— Защо си толкова изненадана? — тихо попита той и плъзна свиленото ветрило по стомаха й. Мускулите й се свиха в сладостни трънки. — Харесвам кожата ти такава, каквато е. Наистина ли мислеше, че ще я съсипя?

— Беше достатъчно ядосан…

— И с право. Днес ме превърна в лъжец. Заклех се на твоя приятел Торолф, че няма да ми се налага да те вкарвам насила в леглото си, и все пак днес направих точно това.

— Казал си му… Аах!

Ройс небрежно сви рамене.

— Той беше загрижен и трябваше да го уверя, че няма да прекалявам, като се възползвам от властта си над теб.

— А не го ли правиш? — жегна го тя и погледна многозначително голото си тяло.

Той се засмя тихичко.

— Да, сега може би. Но трябва да се съгласиш, свадлива жено, че снощи не беше така.

— Трябваше ли да казваш това на Торолф?

— Би предпочела той да се тревожи за теб?

— Бих предпочела да не си мисли това, което сигурно си мисли сега — викна тя разярена.

— Че ме харесваш?

— Да те вземат дяволите, саксонецо! Не те харесвам! Вече не! — поправи се тя, но след това рязко си пое дъх, защото той се бе навел, за да положи една гъделичкаща целувка на коремчето й. — Не, престани!

Езикът му се стрелна навън и описа кръг около пъпа й.

— Още ли ще се съпротивляваш, свадливке? След като не можеш да ме спреш сама, ще ме помолиш ли да престана.

— Не!

Той вдигна глава и обхвана с ръце стомаха й, после започна бавно да напредва към гърдите й.

— Не съм си го и помислял. Но ти не искаш да престана.

Пръстите му бяха обхванали гърдите й. Гласът й потрепери:

— Не е така. Аз… аз просто няма да моля за… за каквото и да е.

— Каква горделивка.

Той стисна зърната на гърдите й между палеца и показалеца си. Цялото й тяло се напрегна. След това продължи ласките си нежно и внимателно. Продължи да обработва най-чувствителната му част по същия начин — с редуване на наслада и болка, докато тя не си помисли, че наистина ще започне да го умолява за милост. Не можеше да запази повече спокойствие. Не можеше да запази безразличието на лицето си, въпреки че знаеше, че той наблюдава всяка нейна реакция. Сърцето й биеше диво, пулсът й полудяваше. От тялото й сякаш се изливаше топлина, макар че челото й оставаше сухо.

Ройс беше хипнотизиран от съблазняващата нега в погледа й, от начина, по който зъбите й хапеха долната й устна. Нямаше да целуне устните й. Не още. Все още таеше мъничко съмнение, че ако я целуне, същите зъби ще се впият в него. Но накрая ръцете му се преместиха нагоре, обхванаха лицето й в шепи и го задържаха неподвижно, докато той обсипваше с целувки всяко ъгълче от него, освен устните.

— Кажи ми, че ме желаеш, Кристен — умоляващо прошепна в ухото й той.

— Никога няма да чуеш това от мен.

Той се облегна назад и я погледна. В очите й сякаш тлееха огньове. Никога не беше виждал жена, така готова за любов.

Той се усмихна и поклати глава.

— Наистина си инат. Но и аз не падам по-долу, сладка свадливке. И ще чуя тези думи от теб, ще видиш.