Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Той се изправи и отиде до края на леглото. Спря и обгърнал с очи цялото й тяло, бавно започна да сваля халата и туниката си.

Да се наслаждава на втренчения му поглед бе почти същото, както да чувства ръцете му върху себе си. Тялото й лудееше.

Кристен затвори очи. Наложи си с всички сили да се успокои, да се отпусне. Не се получи. Очакването увеличаваше възбудата.

Не й се наложи да чака дълго. Леглото хлътна при краката й и тя усети ръцете му на глезените си. Нямаше да го погледне. Ръцете бавно се придвижиха нагоре по вътрешната част на краката й — нямаше да гледа — покрай коленете; бавно, бавно се заизкачваха по бедрата й — нямаше да гледа — по-нагоре, по-близо…

Той спря. Колебаеше се. Кристен затаи дъх. Беше сигурна, че сърцето й ще експлодира. Тогава пръстите му промениха посоката си — нагоре по бедрата, после надолу по външната им страна, но само до коленете. Едва беше успяла тихо да изпусне дъха си и отново го стаи, защото пръстите му пак тръгнаха нагоре.

Отново и отново той си проправяше път нагоре по бедрата й и всеки път достигате все по-близо до раковината на нейната женственост, но без да я докосва, само я караше да мисли, че ще го стори, да се надява… Съдираше й кожата, но с помощта на еротиката, вместо с бича. Караше я да се моли.

— Погледни ме, Кристен.

Тя диво поклати глава.

— Кристен!

Ръцете му я обгърнаха и се отпуснаха на корема й. Брадичката му почиваше на къдравия триъгълник.

— Сега искаш ли ме, Кристен?

Няма да отговори. Ръцете му се преместиха нагоре и обгърнаха гърдите й. Той повдигна брадичката си. Можеше да усети топлия му дъх… Помогни ми, Господи… О, Боже!

Езикът му докосна мъничкия център на страстта й. Толкова й трябваше. Кристен избухна и взривът на удоволствието, което я заля, бе така мощен, че името му се изплъзна от устните й. Тазът й се повдигна към него в търсене на натиска на езика му. Щеше да го притисне към себе си, ако можеше. Но той не й отказа. Наслади се на пълното блаженство.

Но Ройс не беше свършил с нея. Реалността едва се бе завърнала, когато той предприе нова атака към сетивата й. И тя не искаше да се съпротивлява повече. Беше твърде преситена и удивена от онова, което бе направил. Само мисълта за него разпрати нов пулсиращ прилив на възбуда по тялото й.

Той легна върху нея. Устните му бавно проправяха пъртини от топлина по кожата й. Не проникваше в нея, не искаше да уталожи собствената си бушуваща страст. Можеше да го направи, да не я подлага още веднъж на мъчението на очакването, но не.

Той се приведе напред и във въображението й очите му се превърнаха в блеснали жарки смарагди.

— Искаш ме — прошепна той. Устните му почти докосваха нейните. — Кажи го.

— Няма!

Зъбите му захапаха лекичко устните й.

— Предпочиташ да те оставя сега?

Господ да й е на помощ! Почувства, че ще умре, ако той направи това. Но как би могъл? Възможно ли беше? Не, нямаше да я остави сега. Не можеше да го направи.

Тя остана безмълвна. Очите й преливаха от гордост, инат и желание. Той изпъшка, като видя поражението си. Но това не беше нищо в сравнение с онова, което почувства като потъна в нея, отвеждайки я заедно със себе си до още едно бурно кресчендо на блаженството.

Когато Кристен се върна към действителността, Ройс я освобождаваше от нейните окови. Когато свърши, той я прегърна и легна по гръб. Тя се сгуши на гърдите му. Засега беше приключила с борбата. Той също го знаеше и се възползваше от това.

— Знаеше, че няма да те оставя — в гласа му звучеше обвинителна нотка.

— Да, знаех.

Той изсумтя.

— Инат.

Кристен се ухили сънливо.

Кристен се събуди от най-сладката целувка на света. Тя въздъхна и се протегна, без да бърза да отваря очи. Сънят й за родния дом изглеждаше толкова истински. Мразеше да се предава, но натискът върху устните й действаше стимулиращо.

— Напусна ли те желанието ти за съпротива, свадливке?

Кристен се усмихна. Знаеше, че Ройс е седнал на леглото до нея.

— Не, милорд.

— В такъв случай очаквам ново предизвикателство.

— О!

Тя леко отвори очи и грабна възглавницата, за да я запрати по него. Той вече отстъпваше към вратата.

— Недей, Кристен. Мир! Имаме толкова работа тази сутрин, а време — никакво. Вече изпратих Еда да ти донесе дрехи и… — Еда се появи на вратата и той замълча. — А, добре. Можеш да й обясниш, Еда. — Ройс излезе от стаята.

Кристен седна в леглото и зяпна старата жена с негодувание.

— Какво става? Той каза, че тази сутрин имаме много работа.