Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Фактът, че Кристен се усмихваше, посмекчи надигащата се у Ройс паника. Щом тя не виждаше нищо нередно в строгото изражение на баща си, то може би той се престараваше в притесненията си. В края на краищата не познаваше баща й. Възможно бе той винаги да изглежда така неумолим.

Брена влезе след Гарик и лекичко го побутна навътре в стаята. Тя заобиколи от другата страна на леглото и седна до Кристен. Сивите й очи огледаха Ройс, който лежеше вдървено в леглото. Брена също изглеждаше сурова.

— Разбирам, че сигурно ти харесва дъщеря ми да те глези, Ройс, но което е достатъчно, е достатъчно — с явно неодобрение каза Брена. — Щом мъжът ми може да се изправи на крака, значи можеш и ти. Днес ще видя Кристен омъжена.

Смарагдовите му очи се вдигнаха към викинга, за да види дали той няма да опровергае това твърдение. Това не стана. Ройс си отдъхна. Дори се върна предишният яд, който изпитваше към мъжа.

Ройс успя да седне без нито една болезнена гримаса.

— Просто проява на вежливост, мадам. Не исках съпругът ви насила да става от леглото, за да присъства на сватбата.

— Ройс! — стаи дъха си Кристен.

Брена се ухили и понечи остроумно да му го върне, но съпругът й осуети намерението й.

Гарик отметна глава назад и се разсмя.

— Сериозно ли говориш, саксонецо? Ако знаех, че това е единственото ти извинение, щях още дълго да оставя жена ми да ме глези.

Сега беше ред на Брена да затаи дъха си. Кристен се изкиска.

— Какви опашати лъжи! Какво да ги правим, а майко?

— Не знам какво ще направиш ти — отвърна Брена, — но ако баща ти не внимава за езика си, ще се озове обратно в леглото.

— Нали току-що станахме, ненаситнице — с вълча усмивка отвърна Гарик, — но ако искаш да се върнем…

Кристен забеляза, че майка й се изчерви и смъмри Гарик:

— Моля те, татко. Ройс не разбира закачките ти. Шокираш го.

— Ако наистина го шокирам, ще трябва да му се извиня, задето го напердаших. Но мога да се закълна, казаха ми, че през цялото лято си споделяла леглото му.

Сега Ройс наистина бе шокиран. Той забеляза, че по бузите на Кристен изби червенина и собствените му страни пламнаха. Духовитостта на Гарик се бе изпарила. Внезапно той бе станал твърде сериозен. Ройс разбра откъде идваха непостоянните и изменчиви настроения на Кристен.

— Направи всичко възможно да ме убиеш заради това — остро напомни на викинга Ройс. — Ако все още искаш да…

— Не ставай глупак — сряза го Гарик. — Не можех да те убия, след като Брена ми каза какво изпитва към теб дъщеря ни.

— Можеше да кажеш на Торолф да ми каже това! — извика Кристен.

— Та да го кажеш на саксонеца? — Гарик поклати глава. — Не, Крис, трябваше да стане така, както стана, за да бъдат всички доволни. Но той си заслужава боя.

Брена въздъхна.

— Баща ти забравя собствената си младост, мила. — Тя многозначително изгледа Гарик, преди да се усмихне на Кристен. — Но от друга страна, той винаги е неразумен, когато става въпрос за теб. — Брена отиде до Гарик и взе ръката му. — Проблемът не е в това, че сте спали заедно, а в това, че не сте се оженили преди това. И двамата сме против това и затова ще се погрижим грешката да бъде поправена.

Ройс трябваше да чуе потвърждение и от бащата на Кристен.

— Имам ли вашата благословия?

Брена смушка Гари в хълбока, когато той се позабави с отговора си.

— Да! — избухна той.

Ройс се разсмя. Бе забелязал болезнената гримаса, която премина по лицето на Гарик. Но след това простена от собствената си болка. Беше ред на викинга да се смее.

— Поне няма да ми се налага да се доказвам тази вечер — не можа да се стърпи Гарик. Брена го възнагради със смръщения си поглед и това го накара да се разсмее още по-силно. Смехът му докара и едно сръгване в ребрата.

Брена се обърна към дъщеря си:

— Братовчедите на Ройс са направили всички приготовления, така че ще заведа баща ти долу. Ти се погрижи Ройс да е готов. — След това избута Гарик, който още се подхилкваше.

Кристен затвори вратата зад тях и се обърна усмихната към Ройс.

— Започват да свикват, а?

Той видя, че тя полага големи усилия да не се разсмее с глас. Доброто настроение направо клокочеше у нея, откакто родителите й се бяха преместили в замъка. Заобиколена от семейството и приятелите си, тя не можеше да бъде по-щастлива и той нямаше желание да помрачава щастието й с оплакванията си от баща й.

— Те ще ти липсват, когато отплават, нали? — колебливо попита Ройс.

Сега тя широко се усмихна и се приближи до него. Намести се между краката му и обви врата му с ръце.