Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Брена бе права. Бащата на Кристен наистина искаше живота му. Нямаше никаква пролука в атаката му. Сипеше удар след удар и изтикваше Ройс назад през двора. Никой от даните, срещу които Ройс бе вадил меч, не бе проявявал такава безпощадност. Но от друга страна, никой от даните не бе имал и такава мотивация. Преди всичко Ройс се биеше с разярен баща и чак тогава с викинг. Караха го да плати за всеки час, който бе прекарал с Кристен в леглото си.

Кристен стоеше като статуя на прозореца на втория етаж и наблюдаваше битката, която се водеше долу. Бе истинско мъчение да гледа и въпреки това тя не можеше да откъсне очи. Вече на няколко пъти, когато изглеждаше, че Ройс няма да успее да вдигне щита си навреме или пък се подхлъзваше, а острието на баща й минаваше на някакви си инчове от него, сърцето й падаше в петите. Най-сетне и мечът на Ройс започна да прави вдлъбнатини по щита на баща й.

Сега стояха един срещу друг като гранитни блокове и си разменяха удари като с ковашки чукове — удар за удар. Устната на Кристен се разкървави там, където я бе прехапала, за да не закрещи. Колко ли щяха да издържат така? Колко преди…

Силата на последния удар запрати Ройс на земята. Гарик се завъртя надясно, откъм по-удобната си страна, но Ройс преплете крака в неговите и Гарик също се свлече на земята. Ройс се изправи по-бързо. Гърдите на викинга останаха открити за меча му. Той не удари. Вместо това заби меча се в земята и захвърли шлема си.

— Край! — изръмжа той. — Можех да те убия!

Гарик се изправи по-бавно. Той опря върха на меча си в гърдите на Ройс и остана така известно време. След това и той заби меча си в земята. Гарик също запрати шлема си настрани и разтърси буйната си златиста грива.

— Да, и двамата сме глупаци, ако продължаваме, защото и аз не мога да те убия. Но, колкото до това, не изпитвам никакви угризения.

Юмрукът се стовари върху челюстта на Ройс и го просна по гръб на земята. Но той бързо се претърколи и с мощен тласък заби рамото си в корема на Гарик. Битката все още бе ожесточена, но с юмруци вместо с мечове.

На горния етаж Кристен се разплака от облекчение. От другата страна на двора Брена се извърна, за да скрие собствените си сълзи. И двете жени се усмихнаха. Вече бяха сигурни, че мъжете им ще останат живи. Викингите не обърнаха особено внимание на променените условия на двубоя. Те все така окуражаваха техния човек, както и саксонците срещу тях — своя.

Измина много време, преди двубоят да приключи. Когато свършиха, на Ройс не му бе останала душа дори да повдигне глава от земята. Гарик, все още на колене, бе приветстван като победител точно преди се стовари напряко върху Ройс. Дворът утихна. Възможността и двамата да оживеят не бе коментирана. Кристен не им остави никакво време за това. Тя изтича към повалените бойци и даде нареждания и двамата да бъдат внесени в замъка. Когато никой от саксонците не помръдна, за да изпълни заповедта й, тя яростно прониза Алдън със свиреп поглед.

— Не ме карай да съжалявам, че ти простих, саксонецо. Накарай ги да се раздвижат!

Той го стори и Кристен побърза да вдигне един от захвърлените на земята мечове, когато чичо й и останалите викинги започнаха да се приближават. Тя се изправи срещу Хъг и размаха меча пред себе си.

— Край, чичо Хъг — разгневено го предупреди тя. — Сега ще се омъжа за този саксонец и тежко на всеки, който дръзне да ме спре. Той се би за правото да иска мир. Дай му го.

Хъг отметна глава назад и мощният му смях отекна в двора. Той плесна Брена по задника и тя се запрепъва напред от удара.

— Каквато майката, такава и дъщерята, а Брена? Один да ни е на помощ на всички нас, ако това е новата порода женски, които развъждаме по нашите брегове.

Брена се извърна и свирепо изгледа девера си.

— Идиот! А как мислиш, дали щеше да оцелее тук, ако не я бях научила как? Дай й отговора, който тя очаква, Хъг!

Хъг се усмихна на племенницата си.

— Да, твоят мъж се би добре. Заслужава да получи мир.

— И всички ще си тръгнете?

— Не и докато не те видя женена, както се полага.

Кристен се ухили, после избухна в щастлив смях и се хвърли в могъщите обятия на чичо си.

Днес Ройс успя да се пораздвижи. Болките му също бяха намалели. Но той все още не смяташе, че е готов да се вдигне от постелята. Бяха изминали три дни и състоянието му се подобряваше, но никога в живота си не се бе чувствал така зле. Известно време му се струваше, че всяка костица в тялото му е потрошена. Кристен бе направила стегната превръзка на гърдите му, за да намести счупените ребра.