Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Но нямаше нужда да става от леглото, за да разбере какво става в замъка. Струваше му се, че не е останал човек в Уиндхърст, който да не е минал през стаята му. Неговите хора — за да видят как я кара, хората на Кристен — за да се запознаят с мъжа, който щеше да се ожени за красивото, русокосо цвете на Норвегия — тяхното цвете.

Даръл влизаше най-често от всички. С толкова много викинги в нейния замък състоянието й бе на ръба на истерията. Алдън се забавляваше с всичко. А Меган, това удивително дете, благоговееше пред гостите и им се възхищаваше. Веднъж дори бе дошла, за да му съобщи развълнувана, че чичото на Кристен, Хъг, й е обещал да й покаже неговия викингски кораб. Настъпилата благодарение на Кристен промяна в сестра му беше истинско чудо. Но от друга страна, заядливката бе променила и самия него.

Понякога се питаше дали съдбата не поправи някаква своя грешка — бе отнела първата му любов при нападение на викингите и му бе изпратила Кристен при друго. Тя определено бе успяла да го излекува и да запълни празнината, с която бе живял през всичките тези години. Вече рядко мислеше за Рона. Когато се опитваше да извика образа й в съзнанието си, виждаше сини очи и развяна тъмноруса коса. И Кристен го обичаше. И то след всичко, което бе преживяла заради него. Това никога нямаше да престане да го удивлява.

Единственият човек, който не бе идвал в стаята му да го види, бе бащата на Кристен. Брена с полуусмивка му каза, че и Гарик още не е в състояние да става от леглото си. Това признание оправи настроението му, защото той искрено се надяваше Гарик да страда точно толкова, колкото страдаше и той. Човекът бе поискал кръвта му и Ройс бе плюл цели локви от нея. Можеше да чака чак до второ пришествие, преди отново да се изправи лице в лице с безжалостния викинг.

Второто пришествие настъпи след три дни. Поне така се чувстваше Ройс. Кристен се втурна в стаята, за да го предупреди, че баща й идва. Само секунди след това Гарик влезе. Ройс скри главата си под възглавницата. Кристен се изкикоти и му я взе. Гарик Хаардрад изпълни вратата.

Ройс бе виждал величественото тяло в действие, но сега му се предоставяше възможност наистина да огледа мъжа. Не изглеждаше достатъчно възрастен, за да има син, който беше само пет или шест години по-млад от Ройс.

Мисълта, че е бил напердашен от човек, почти два пъти по-възрастен от него, изобщо не се отрази добре на Ройс. Да не говорим за това, че Гарик бе търговец — човек, който по правило би трябвало да е поомекнал с годините. А което бе още по-лошо, той пръв се бе изправил на крака. Ройс си знаеше силата. Човек на годините на Гарик би трябвало да остане прикован на легло поне още две седмици.

Но въпреки това той стоеше пред него — здрав, прав, само с няколко следи, свидетелстващи за битката: струпей на устната, оток от натъртване, който още си личеше на бузата и лека, разнасяща се синина под едното око. Ройс съжали, че не бе имал възможност да види окото му, когато още е било синьо-черно и подуто. За Бога! Чак се възмути от бързото възстановяване на викинга.

Гарик бе облечен в кожена туника без ръкави и дълги прилепнали по краката гамаши. Ботушите му от мека кожа стигаха до коленете му и бяха осеяни със злато. Туниката му също бе пристегната на кръста със верижка от златни халки. Всъщност със златната си тока с размерите на юмрук на колана си, със златните си пръстени, покрити със скъпоценни камъни, които намигаха от пръстите му, с масивния златен медальон на гърдите си и със златото, което покриваше китките му, Гарик представляваше истинско ходещо съкровище.

Ройс се вцепени от ужас. Откри, че се страхува не от богатството и силата, които се излъчваха от тялото на Гарик, а от мрачното му лице. Това беше бащата на Кристен. Само една негова думичка и Ройс можеше да я загуби.

Нищо, че сватбеното тържество бе започнало преди самата сватба и в отсъствието на щастливите младоженци. Всъщност то бе започнало още в дена на двубоя, защото чичо Хъг бе заявил, че трябва да отплават за дома преди зимата и че не могат да си позволят да чакат, докато Ройс се възстанови. Така че те запразнуваха предварително, тъй като викингските празненства бяха дълги и предразполагащи, инак Кристен нямаше да може да почувства, че е била оженена както трябва. Така заяви Хъг.

Това бе накарало Ройс да сметне, че въпросът е уреден. И все пак, сега, като гледаше бащата на Кристен, той разбра, че това съвсем не е така. Все още му трябваше благословията на този човек, а с вида си Гарик не вдъхваше големи надежди.