Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

Кристен стоеше с Ройс на входа, където го посрещнаха. Торолф бе дошъл по първи петли — невъоръжен. Челюстта му, бе свидетелство за буйния нрав на чичо й Хъг. Той бе говорил само с нея. Тя трябваше да преведе думите на Ройс, но все още не го бе сторила.

— Можеш да дойдеш с мен — без заобикалки й каза Торолф, — но ако напуснеш замъка, твоят саксонец губи главния си коз. Не мисля, че желаеш това.

— Тогава доведи баща ми при мен.

Торолф поклати глава.

— Няма да дойде. Не вярва на саксонците.

— Ти си тук.

— Да — той се ухили. — Но аз вярвам, че ти си в състояние да не позволиш на мъжа си да ми пререже гърлото. Баща ти не е виждал със собствените си очи властта, която имаш над саксонеца, а аз съм.

Кристен се ядоса.

— За незначителни неща, може би имам власт, но не и за нещо, което засяга живота на хората му!

Торолф не се уплаши. Ако мислеха да го съсекат, вече щяха да са го направили. Но саксонецът просто стоеше до тях с неразгадаемо лице. Дори не проявяваше нетърпение да разбере за какво толкова се карат.

— Ще му кажеш ли? — попита Торолф. — Може и да не ме разбере добре, ако трябва аз да говоря с него.

— Торолф, моля те! Това е невъзможно. Обичам ги и двамата! За мен не може да има победител!

— Не мисля, че това е било взето под внимание. Шестнайсет от нас бяха взети в робство и бяха принудени да работят за саксонците. Не всички искат възмездие. Някои дори искат да останат и да се заселят тук, ако им бъде позволено да го направят като свободни хора. Но дори и онези, които не желаят да си отмъщават, имат братя и бащи, които сега са тук и искат точно това.

— О, не е честно! — проплака тя. — Поели са този риск още когато са решили да нападнат Уиндхърст!

— Те не виждат нещата по този начин.

— Господи! Майка ми изобщо ли не успя да поговори е татко?

— Разговаряха дълго… по-скоро — караха се. Но решението бе взето.

— Майка ми одобрява ли го?

— Не, не го одобрява. Но тя няма думата, също както и ти. Чичо ти Хъг дава заповедите. Той е ярл. Последната дума е негова, а той се съгласи. Баща ти бе избран единодушно. Всички се съгласиха, че той е най-засегнат защото и ти си замесена. Кажи му, Кристен. Часът наближава.

Тя погледна Ройс. Лицето му бе безизразно и сякаш кръвта напълно се бе отдръпнала от него. Мъката се изля от очите й. Как да му каже? Господ да й е на помощ! Този ден щеше да я съсипе. Гласът й прозвуча кухо.

— Отправено ти е предизвикателство, милорд. Избрали са най-добрия боец измежду тях и ти трябва да се срещнеш с него. В единоборство. Ако го победиш, те ще си тръгнат.

Усмивката на Ройс сякаш премаза сърцето й.

— Това е повече от всичко, на което можех да се надявам, Кристен. Защо си толкова тъжна? Страхуваш се, че няма да победя?

— И заради това — жално каза тя.

— Добре тогава. Какво ще стане, ако бъда победен?

От него струеше самоувереност. Кристен не смееше да го погледне в очите.

— Все още ще бъда в ръцете на Алдън и той може да използва това. Решенията ги взима чичо ми — Хъг. Той не смята, че ти ще ме убиеш, но не е толкова сигурен за другия саксонец. Хъг няма да подложи на риск живота ми. Викингите ще си тръгнат в момента, в които им бъда предадена. Независимо дали ще победиш или не, и в двата случая хората ти няма да бъдат засегнати.

— Значи само към мен хранят лоши чувства?

— Те са воини, Ройс. Бият се при най-малката обида или просто за удоволствие — няма значение каква е причината. На нашите празници мъжете умират при схватки, започнали като невинни спорове. Помежду си се бият приятели — самото предизвикателство ги прави щастливи. Но победителят винаги е почитан. Те ти изпращат най-добрия сред добрите. Не смятат, че можеш да го победиш, но ако го направиш, ти ще си доказал своята сила и ще бъдеш уважаван.

Ройс повдигна брадичката й и я накара да го погледне в очите.

— И въпреки всичко това те прави нещастна? Искаш ли да не приема предизвикателството?

Тя простена.

— Не можеш. Майка ми сигурно им е казала, че няма да ми сториш нищо лошо. Както ти казах, чичо ми е сигурен в това. Ако не се биеш, те ще нападнат замъка ти Ройс! Нямаш никакъв избор, ако искаш да пощадиш хората си.

— В такъв случай те биха могли да ме нападнат и сега, но въпреки това, вместо да го направят, ме предизвикват. Това е справедливо, Кристен. Затова не се измъчвай. Не мога да загубя.

Тя сподавено изхълца, обърна се и изтича към стълбището. Ройс смръщено я проследи с поглед, докато Кристен не се изгуби на горния етаж. След това той остро изгледа Торолф.