Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Какво каза на Кристен, че тя е толкова разтревожена?

Главата на Торолф се цепеше от усилията му да проследи бързия им разговор. Беше се отказал веднага щом разбра, че саксонецът е научил за отправеното му предизвикателство. Но той сигурно разбира защо е разтревожена Кристен. Това беше напълно естествено. Сигурно саксонецът имаше предвид нещо друго.

Торолф сви рамене.

— Гарик бесен на Селиг… изгубил кораб… доведе Кристен тук. Сигурно го набие.

Ройс продължи да се мръщи. Възможно ли бе Кристен да изглежда толкова нещастна заради брат си?

— Кога ще дойде вашият човек?

— Има време, само приготви се.

— С пълно въоръжение ли ще дойде?

— Да.

Ройс освободи Торолф с кимване. После прати да му донесат доспехите от стаята. Докато чакаше обясни на Алдън какво предстои и му даде нареждания, в случай че станеше невъзможното и той загуби. Малко по-късно му поставиха шлема му и го пристегнаха в ризницата. Алдън точеше меча му, когато го извикаха навън.

Ройс излезе. В едната си ръка държеше меча, а в другата щита си. Всички викинги бяха влезли в двора, но се бяха разпръснали покрай външните стени, а мечовете и щитовете им лежаха в краката им в знак, че са тук само като зрители. Хората на Ройс започнаха да излизат от замъка и той издаде заповед те също да оставят оръжията си на земята. Видя майката на Кристен, която стискаше ръката на огромния мъж с гръден кош като бъчва. Бащата на Кристен?

Ройс престана да се пита дали това бе той. Вниманието му бе привлечено от неговия противник, който стоеше само на няколко фута от него. Беше едър мъж, може би дори един-два инча по-висок от Ройс. Мощните му крака бяха разтворени, плътно покрити с кожа, а единствената му защита, освен конусовидния шлем, бе дългата човка, която се спускаше от него и скриваше по-голямата част от лицето му. Мускулите му, плоски на стомаха, изпъкваха на гърдите му. Ръцете му бяха като месести дънери. Около китките си имаше широки златни гривни, украсени с драконови змии. Огромният му щит бе покрит с кожа, с двуинчов шип в центъра. Двуострият му меч бе едно от най-красивите и майсторски изработени оръжия, които Ройс бе виждал някога, с богато гравирана и инкрустирана със злато и сребро дръжка.

Ройс видя всичко това само с един бърз поглед. Фактът, че мъжът излизаше срещу него с голи гърди, бе жест на презрение, който той не можеше да отмине. Ройс извика Алдън да му помогне да свали ризницата си.

— Ти да не си луд? — поинтересува се Алдън.

— Не. Ако съм в ризница, той ще има преимущество. Не мисля, че ще е лесна работа, братовчеде. Нямам намерение да му предоставям никаква преднина.

Откъм викингите се дочуха одобрителни възгласи, когато Ройс оголи собствените си гърди. Противникът му бе останал на мястото си и му бе позволил да го стори. Алдън връчи меча и щита обратно на Ройс, който се приближи към мъжа, когото трябвате да убие. Ройс замръзна, като видя сините очи, който го наблюдаваха втренчено изпод човката на шлема. Той силно изруга и отстъпи назад. Изруга отново и захвърли меча си на земята между тях.

Гарик също свали вдигнатия си меч.

— О, Тор! Тя не ти е казала, нали?

— Не мога да се бия с теб! — гневно изръмжа Ройс. — Това ще я съсипе!

— Това ли е единствената причина?

Тонът бе обиден. Ройс не можеше да сбърка презрението към страха. Той едва не вдигна меча си от земята. Но измъченото лице на Кристен изплува в съзнанието му и той стисна юмруци, за да се пребори с моментния си импулс.

— Изпратете ми някой друг — скръцна със зъби Ройс. — Изпратете мечока, дето стои до жена ти.

— Не! Брат ми не е във форма, за да се срещне в двубой с мъж с твоя ръст и твоята младост, макар че не би го признал. Или ще се биеш с мен, или изобщо няма да се биеш. Дъщеря ми не ли ти каза и какво ще стане, ако откажеш да се биеш срещу мен?

— Каза ми!

— Тогава вдигни меча си, саксонецо. Знаеш, че нямаш избор.

— Сигурен ли си, че ти самият не си прекалено стар за това? — подигра се Ройс. — Упражнявам бойните си умения всеки ден, за да съм готов да посрещна вашите събратя даните. А освен това разбрах, че ти си само един търговец.

— О, не! — гръмко се изсмя Гарик. — Вече съм истински предизвикан. Имаш една секунда да вдигнеш меча си, преди да започна да те кълцам на филийки, малкия.

Ройс се хвърли към меча си, претърколи се с него и скочи на крака от лявата страна на Гарик. Действително му бе дадена само обещаната секунда, преди първият удар да се стовари върху меча му. Още преди да успее да намери стабилна опора за краката си, го последваха и други.