Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Не ми обясни как ни открихте — каза Кристен.

— Перин ви откри. Трябваше да опише широк кръг из областта. Днес открил това място и забелязал мъжете в двора. Оттеглихме се в гората, за да изчакаме нощта.

— О, майко! Само ако знаеш колко се радвам, че те виждам! — Кристен все още силно се притискаше към Брена. — Напоследък бях толкова нещастна при мисълта, че с наближаването на зимата ще чакате кораба ни да се върне. Знаех колко ще се безпокоите.

— Значи за това беше толкова потисната? — слиса се Ройс.

Кристен изглеждаше засрамена.

— Да, Съжалявам, че не ти казах, Ройс, но ти с нищо не можеше да ми помогнеш.

— Мислех… Няма значение. Друг път ми казвай. Остави ме аз да преценя мога ли да ти помогна или не.

— Нямаме повече време за губене, — делово се намеси Брена. — Трябва да получа някои отговори и то бързо: Ще се ожениш ли за дъщеря ми, Ройс?

— Майко! — извика Кристен. — Не можеш да му задаваш такъв въпрос!

— Налага се — настоя Брена. — Трябва ми нещо, с което да омилостивя баща ти, макар че вече може да е много късно.

— Няма да се омъжа насила — твърдоглаво каза Кристен. — А той има годеница. Не може да се ожени за мен.

Брена погледна Ройс и повдигна вежди. Той й се усмихна.

— Годежът, който Кристен спомена, е развален.

— Какво? — ахна Кристен. — Кога?

— През онези два дни, когато ме нямаше. Ходих до Ридууд да говоря с бащата на Корлис. Не беше много разочарован, че не искам дъщеря му, когато в замяна му предложих Даръл за годеница на сина му Уилбърт.

— Това ли беше изненадата, която не искаше да ми кажеш?

— Не. Изненадата беше твоята сватба, макар да не бях сигурен дали ще приемеш.

— Искаш да се ожениш за мен? Наистина ли?

— Да.

— О, Ройс! — Тя се хвърли в прегръдките му така устремно, че го събори на леглото.

— Значи обичаш дъщеря ми? — прекъсна целувката им Брена.

— Майко! — Кристен се изтърколи настрани. — Божичко! Никога през живота си не съм чувала думите „обичам те“, а сега трябва да ги чуя пред теб, и то по принуда! На какво прили…

— Успокой се, мила. Нямам време да се съобразявам с твоята чувствителност. — Не съм аз виновна, че той не ти го е казал до днес, но сега ще го чуя със собствените си уши.

Ройс го каза.

— Обичам я.

— Това нищо не означава, когато те карат да го изречеш насила — замърмори Кристен.

Той я улови за брадичката и впери очи в нейните:

— Наистина ли смяташ, че някой може да ме принуди да го кажа, свадливке? Обичам те!

Зад тях Брена прихна.

— И баща ти не бързаше да си признае, Кристен.

Кристен се смееше като замаяна. Дори не чу майка си. Но Ройс не можеше да забрави за присъствието на Брена.

— И сега, какво? — трезво каза той.

— Сега, след като получих отговори на въпросите си, ще си тръгна, както и дойдох. Надявам се, че ще успея да налея малко здрав разум в главите на…

— Брена!

Ройс забеляза как и двете жени се свиха при звука на бумтящия глас под прозореца. От него дори и косъмчетата на неговия врат настръхнаха.

— Господ да ни е на помощ! Знаех си, че ще с прекалено много да се надявам, че няма да открие липсата ми!

— Брена, отговори! — отново изрева Гарик.

— Това баща ти ли е? — осмели се да попита Ройс.

— Да.

— И той ли говори келтски?

— Казах ти, че и неговата майка беше християнка. Беше келтка…

Брена остро ги прекъсна.

— По-добре тичай долу, Ройс. Без съмнение Гарик е събудил хората ти. Погрижи се никои да не излиза от замъка въоръжен или ще бъде посечен. — Тя не изчака реакцията му, а бързо се спусна към прозореца. — За Бога, Гарик, няма нужда да овикваш целия замък. Тук съм здрава и читава. И Кристен е с мен. Не! Не влизай вътре, Гарик! Аз ще сляза долу.

Кристен се бе преместила до прозореца и когато Ройс излезе от стаята, тя стоеше до майка си. Целият двор под тях бе осветен от горящи факли и изпълнен с повече от стотина викинги — с шлемове на главите, въоръжени с мечове и секири, готови да щурмуват замъка. Можеше само да се моли Ройс да не вдигне хората си на оръжие. Нямаха никакъв шанс.

— Не! Не, Торолф, това е невъзможно! Остави ме да поговоря с него!

Утрото бе настъпило, но в замъка все така цареше тишина. Жените плачеха и тихичко се молеха. Мъжете тържествено точеха мечовете си.

Брена бе отишла при Гарик, но той не й бе позволил да се върне обратно в замъка. Вместо нея бяха изпратили Торолф, за да съобщи какво са решили викингите, които отново се бяха оттеглили зад крепостните стени. Кристен бе прекарала остатъка от нощта с Ройс. Бяха очаквали нападение, ултиматум, но не и това, което Торолф им съобщи.