Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Назовете вашите искания — изсъска той.

— Спокойно, саксонецо — предупреди го шепотът. — Дойдох за някои отговори, докато те все още се бият помежду си. Не съм по прибързаните решения и искам да знам всички факти.

Ройс се намръщи в тъмното. Нищо не разбираше. Не чуваше звуци от битка. Всъщност не чуваше нищо друго освен собственото си дишане. Замъкът бе потънал в тишина, както и би трябвало да бъде посред нощ. Или всички още спяха, или бяха мъртви.

— Кой…

Изпод острието бликна кръв и Ройс млъкна. Кристен се размърда. Ройс се опита да отпусне мускулите на ръката си, на която тя бе положила глава. Не искаше и тя да се събуди.

— Въпросите ще задавам аз, саксонено. Ти ще отговаряш. И ако цениш живота си, ще отговаряш честно.

Ставаше все по-неразбираемо. Какво можеше да знае той, което толкова да интересува един келт? И кои се биеха помежду си?

Ройс тихо каза:

— Ще ти кажа всичко, което поискаш, ако пуснеш жената.

— Да я пусна? — гласът бе изпълнен с изненада. Ройс съвсем не бе подготвен за следващите думи. — Тази, с която спиш, е моята дъщеря. Сексонската църква дава ли това право?

Ройс затвори очи. Не бе разбрал правилно. Не бе възможно. Бащата на Кристен не бе келт.

Гласът продължи нетърпеливо:

— Това не е въпрос, който иска мислене, саксонецо. Или имаш разрешението на църквата, или го нямаш.

— Нямам го.

— В такъв случай дъщеря ми дала ли ти е това право?

Внезапно на Ройс му стана смешно. Това не беше за вярване.

— Мисля, че грешите. Момичето, с което спя, не е келтско.

Острието отново се притисна във врата му.

— Нямам много време, за да науча истината, така че не ми губи времето с шикалкавения. Кристен е моя дъщеря и не греша относно това, кой си ти.

Гласът вече не шепнеше. Тя говореше с ясен дрезгав глас. Жена!

Ройс недоверчиво попита:

— Вие сте майка й?

— Пощади ме Господи! А ти за кого ме мислеше, по дяволите!

— Не и за жена! — изръмжа Ройс.

Кристен не можеше да не се събуди.

— Ройс, какво…

— Не мърдай, любов моя, или острието, което държа на гърлото му, ще влезе по-надълбоко.

— Мамо! О, Боже, наистина си ти! Как…

— Кристен не мърдай! — предупреди я на свой ред Ройс, когато тя се изправи и седна в леглото, а от врата му се процеди още кръв.

— Какво острие? — попита Кристен и разтревожено извика: — О, не! Недей, майко, не го наранявай!

— Не? — Брена свали камата и раздразнено вдигна ръце. — Да не го наранявам, след всичко, което ти е направил? Отер ни разказа. Та той е наредил да те бият е камшик!

— Това беше грешка — отвърна Кристен и бутна Ройс обратно на възглавницата, когато той се опита да се изправи. — Торолф не ти ли каза?

Брена се умълча за момент.

— Можеше и да ми каже, но когато започна да защитава саксонците, чичо ти го запозна с юмрука си. Мисля, че още не се е съвзел.

— И чичо Хъг ли е тук?

Ройс улови ръката на Кристен и седна въпреки усилията му да го задържи легнал.

— Ти ме излъга — студено й каза той. — Каза ми, че не разбираш езика на Галеан, а сега разговаряш с майка си…

— Естествено, че го разбирам. И двамата сме научили езика от нея. Галеан е моят брат.

— Селиг?

— Да.

— Значи и за смъртта му си ме излъгала.

— Не! Мислех, че е умрял. Отнело му е доста време да се възстанови от раната си и да ме открие. Но не можех да ти кажа кой е той. Щеше да го оковеш и да го затвориш заедно с останалите ако знаеше, че е викинг.

Той пусна ръката й, щом си спомни странното й държание в деня, когато се появи Галеан… по-точно Селиг. Ройс вдигна ръка и нежно докосна бузата й. Наведе се и лекичко докосна устните й със своите.

— Съжалявам — простичко й каза той.

— Колко сладко — подигра ги Брена. — Ако сте свършили да се карате и сдобрявате, все още има сериозни въпроси, които трябва да бъдат разрешени. Баща ти иска живота на саксонеца, Кристен.

— Не!

— Не е толкова просто — строго каза Брена. — Успях да се изплъзна и да се промъкна тук само защото те се карат помежду си — Гарик, Хъг и брат ти. Спорът им не е за това дали да го убият или не, а за това чие да е удоволствието.

— Не и Селиг — настоя Кристен. — Той знае за чувствата ми.

— Може би. Но щом чу за камшика…

— Ах, пак ли! — нетърпеливо извика Кристен. — Това не беше нищо — две леки шибвания. Когато нареди да ме бичуват, той мислеше, че съм мъж и търсеше истината. Прекрати наказанието веднага щом видя, че съм жена.

— В такъв случай трябваше да обясниш това на Селиг, вместо да го оставяш да го чуе от Отер. Сигурна съм, че Отер не е разбрал повече от онова, което е видял.