Джоана Линдзи - Сърца в пламъци

— Аз никога не съм обвинявала Ройс за това! Как могат да го обвиняват те. О, проклет де е чичо Хъг и буйният му нрав! Защо му е трябвало да го удря! Как може да се ядосва толкова бързо!

— Всички те са ядосани, мила. Нима си мислиш, че можеше да е по-различно, при условие че идваме тук и те намираме заробена и принудена да делиш леглото на своя поробител?

— Ще убия Селиг! — забушува Кристен. — Знае, че не съм била принуждавана. Защо не ви е казал?

Брена се засмя при разярения вид на дъщеря си.

— Може би в гнева си не се е сетил. Но аз се радвам да го чуя. Сега се успокой, мила. Ядът ти няма да ни помогне да разрешим проблема си.

Ройс попита престорено спокоен:

— Това означава ли, че сте освободили затворниците ми?

— Да — отвърна Брена. — Това беше лесната част. Дворът ти не се охранява добре, саксонецо.

— А патрула в гората?

— Заловен.

— Имаш предвид, убит?

— Няколко човека. Нищо не можеше да се направи. А също и стражите на портите. Единствената причина да се оттеглим извън стените на замъка ти, без да го превземем, е, че Кристен е вътре. Докато тя е тук, ти имаш последната дума. Но те няма да си тръгнат, саксонецо. Не разчитай на това.

— Казвам се Ройс — отсече той.

— А аз, Брена. И след като минахме на малки имена, нека ти кажа: можех да те убия, докато спиш, и да изведа дъщеря си оттук здрава и читава.

— Мъжете ви явно искат живота ми — разгневено отвърна Ройс. — Защо правиш изключение?

— Обмислих и тази възможност, повярвай ми.

— Майко! — извика Кристен.

— Истина е, миличка. Бог ми е свидетел, че исках да го видя и него, и хората му мъртви. Най-накрая, след всичките тези години, разбрах как се е чувствал дядо ти и защо толкова искаше да отмъсти на народа ми, когато бяха взели баща ти в плен. И самата аз дойдох тук да мъстя, също както това стори Анселм, когато аз бях пленена.

— Но как разбрахте къде да ни откриете?

— Жената на Ивар. Знаеш я що за войн е тя. Ивар й казал какво са намислили, та да знае кога ще се върне, и тя дойде при Гарик и му изповяда всичко. Но когато на мястото на манастира открихме само руини, помислихме, че сме дошли напразно. Решихме, че мъжете са успели в нападението си, а ние сме тръгнали от дома твърде рано. Даже мислехме, че вероятно вече сте се прибрали и сме се разминали. Връщахме се към мястото, където са корабите ни…

— Повече от един? — прекъсна я Ройс.

— Три — отвърна Брена. — Така че, ако смяташ да сражаваш с нас, откажи се. Пристигнахме подготвени — с повече от стотина мъже.

Кристен потърси ръката му.

— Няма да се сражаваш с баща ми, нали?

Ройс само изсумтя. Брена издаде почти същия звук.

— Може и да няма избор, Кристен!

— Не, няма да има никаква битка — упорито настоя Кристен. Тя се измъкна от леглото, като повлече със себе си и чаршафа. — Майко, аз… О, Господи! Искам да те погледна, майко. Не мърдай от там. — Тя взе една свещ и излезе от стаята да я запали от някоя факла.

Ройс взе дрехите си и спокойно започна да се облича.

— Каза ми защо си искала да ме убиеш. Брена. Сега ми кажи защо не го направи.

— Защото навремето и самата аз бях взета в робство и въпреки това стана така, че се влюбих в мъжа, на когото бях робиня — Гарик. Сега той е мой съпруг. Дошъл е тук не като викинг, а като родител. И бащата е този, с когото ще трябва да се оправяш.

— Сега мога да се справя с теб — умислено рече той, докато слагаше меча си. — Така ще имам още един заложник.

От другия край на стаята се чу тих смях.

— Аз не бих рискувала.

Към вратата се приближи светлина, а след секунда се появи и Кристен. Беше се омотала с чаршафа.

— О, майко, махни това — скара се Кристен. — Той няма да те нападне.

Сега, когато в стаята стана светло, Ройс втренчи очи в един зловещ арбалет, насочен право в гърдите му. Дори не беше от неговите. Брена си го беше донесла.

Той започна да се смее на собствената си глупост. Очакваше го страхотна изненада, ако се бе опитал да я разоръжи в тъмното.

Кристен го изгледа намръщено, като видя ръката му на дръжката на меча. Той й се ухили и вдигна ръце в жест на капитулация. След това стана свидетел на милата сцена — майка и дъщеря отново заедно. Кристен се спусна в отворените обятия на Брена и когато двете се прегърнаха, Ройс видя колко много се извисява над майка си неговата любима.

Той изумено поклати глава. Как е възможно тази жена да е майка на Кристен? Беше толкова мъничка, толкова дребничка. Тъничката й фигурка в рокля от черно кадифе създаваше такова чувство на уют. Дългата й гарвановочерна коса падаше сплетена на гърба й, а нежните й сиви очи галеха лицето на Кристен. Цветът на очите и косата й бяха същите като на Селиг, от което Ройс можеше да предположи, че Кристен се е метнала на баща си. И все пак двете толкова си приличаха. Господи, та тя не изглеждаше достатъчно възрастна, за да й бъде майка. Жената беше красива.