Арнет Лем - Продадена принцеса

— Ще ти пратя прислужниците и ще накарам Сим да покаже на отец Джон стаята на Томас. След това ще настаня Уилям в южната кула.

— Колко дълго ще остане?

— До Свети Дух — жално отвърна той, — освен ако не реши нещо друго.

До Свети Дух оставаха още две седмици.

— Ти ли го повика или е дошъл по заповед на баща ми.

— Уилям смята да скъса с Кътбърт. Дори носи карето на Макгиливри, а не дрехите на Чаплинг.

Не бе обърнала внимание на облеклото на Уилям, защото не бе успяла да откъсне очи от лицето, което помнеше така добре.

— Той ме нарече малка принцеса.

— За първи път ли го използва?

— Не, но защо би ме наричал така, ако не мисли, че съм се върнала доброволно в Шотландия?

Ривъс се изкашля и се загледа в пода.

— Не мога да говоря от името на Уилям Макгиливри.

Отбягваше темата. Защо?

— Накарал си хората в Елджиншър да повярват, че с радост съм се върнала.

Ривъс се почеса по крака с вид на човек, който не знае какво да прави с празните си ръце.

— Признавам, че съм виновен за това.

— Но не изпитваш угризения на съвестта.

— Така е. Аз съм, както сама каза, амбициозен и горя от желание да остарея в мир сред тези хора. Бих искал да видя кръщавките на всички мои деца и на всички техни деца.

Казана така просто, благородната му мисъл говореше ясно за чувството му за дълг. Меридийн толкова рядко бе ставала свидетел на подобна всеотдайна служба в полза на другите, че се почувства задължена да го изкаже с думи.

— Хората на Елджиншър са щастливи, че те имат.

Той поблагодари на комплимента й с мъчителна усмивка.

— Какво ще направиш?

Първо имаше нужда от баня, после от малко време, за да се съвземе, а след това щеше да се срещне с брат си.

— Помоли Уилям да вечеря с нас. Ще отидем ли на масата заедно?

Торбата се стовари на пода. Широката му усмивка в миг го превърна в момчето, което познаваше отпреди много години, сина на месаря, който бе обещал да дойде за принцесата на Инвърнес.

Той я дръпна в прегръдката си и я притисна силно.

— Разбира се, моя любов.

Обожанието му я обезоръжи. Трябваше да внимава какво прави, иначе скоро щеше да се озове в краката му с офикова корона на глава, затънала до носа в шотландски интриги.

— Хей! — подвикна той и я отдалечи на една ръка разстояние. — Ами ако Монфише поднесе английска храна?

Проблемът така го бе погълнал, че Меридийн реши да се възползва от случая, за да разведри настроението му.

— Бъркани яйца и зелена салата ли?

— Не — натъртено рече той, — това е храната на типичния шотландец.

Странни думи, като се имаше предвид, че той беше всичко друго, но не и типичен.

— Тогава предполагам, че една порция няма да ми стигне — рече тя. — А Уилям ще има възможност да вкуси нещо ново. Какво ще правиш, ако Монфише поднесе пай с телешки дроб?

Ривъс мразеше пая с дроб.

— Ще пропусна вечерята — рече той, като я погледна право в очите. После добави: — Новият гоблен е изключително красив.

Изпълни я гордост. Почти беше готова да се хвърли на врата му, но бе прекарала твърде много години сама с чувствата си и благоприличието й надделя.

— Благодаря.

— Не забравяй — сериозно рече той. — Последният път, когато си видяла Уилям, си била хитро момиченце. Искаш ли да му кажа в каква морска сирена си се превърнала?

Развалините. Любовта им под зеления балдахин на листвениците. Ако Ривъс имаше предвид техните…

— Нямам предвид онова, Меридийн. — Той застана с ръце на кръста и я изгледа с такъв поглед, сякаш беше оскърбен до дъното на душата си.

Смущението сгорещи бузите й, а доброто настроение изви устните й в усмивка. Ривъс бе направил всичко по силите си, за да прогони страховете й. Трябваше да отвърне на услугата му с приятелство.

— Ти си цял дявол, Ривъс Макдъф.

— И Броуди казва така, но, кълна се, от твоите уста звучи по-сладко. — Той сложи длан на бузата й. — Наричай ме най-големият глупак в цял Хайлендс, но мисля, че е време да повикам прислужниците.

Учтивата забележка и любвеобилният жест намирисваха на измъкване, защото Ривъс Макдъф си оставаше мошеник. Напираше да си тръгне, но защо? Освен ако…

Истината изплува наяве и Меридийн не беше сигурна дали да го обвини в интригантство или да му направи комплимент за вниманието.

— Искаш да говориш насаме с Уилям.

Той облиза устни и се загледа в скута й.

— Искам да успокоя разтревожения ти ум и чакам да ми кажеш какво да правя.

Ривъс не помръдна и Меридийн се досети, че сам е влязъл в капана си от противоречия. Трябваше да го накара да се размърда в бърлогата си, за да научи истината. Дързостта беше нейно средство.