Арнет Лем - Продадена принцеса

Ривъс изтръска листата от раменете си.

— Винаги ли?

— Винаги.

— Откъде знаеш това? Не съм чел подобно нещо в Завета.

Със самодоволна усмивка тя прекара пръсти надолу по средата на туниката му.

— Не цялата легенда е записана.

Тази идея го сепна, но въпреки това той притисна ръката й към себе си.

— Женските тайни ме вдъхновяват.

Беше й приятно, че знае нещо повече от Ривъс поне по един въпрос, защото той бързо ставаше експерт по всичко.

— За какво те вдъхновяват?

Ривъс притегли ръката й към устните си, и целуна дланта й.

— Ще ми се да смъкна тази красива синя рокля от теб и да те любя отново, освен ако не искаш да проверим какво правят Съмърлед и Сирина.

Самообладанието й изчезна в миг.

— Ела, любима, денят отминава — добави той.

Четиримата препуснаха един до друг. Върнаха се в замъка, като през целия път си разменяха шеги и се смяха. Шерифът ги посрещна на двора с намръщено лице.

— Само две думи, Ривъс — повика го Броуди.

— Ще почакат, приятелю — отвърна той, хванал Меридийн за ръка.

— Боя се, че е наложително.

Ривъс спря. Тя измъкна ръката си от неговата и остави другарите си на стъпалата. Тъкмо когато отваряше вратата чу, че Ривъс я вика да се върне. Застина на прага като ударена от гръм, защото вътре, край една маса близо до камината, седеше възрастен свещеник. До него седеше мъж, който толкова приличаше на баща й, че тя се сви.

— Добре дошла у дома, малка Принцесо.

Ривъс изкачи на бегом стъпалата и се втурна вътре.

Меридийн гледаше брат си с изпънат гръб и сплетени ръце, а той се взираше в нея с неприкрита обич. Свещеникът местеше поглед от единия към другия.

На огъня в камината къкреше котел. Пейките и табуретките бяха подредени край масите за вечеря. Всичко изглеждаше нормално, с изключение на напрежението, което беше надвиснало като буря във въздуха.

Ривъс бързо застана до нея, но тя не забеляза присъствието му.

— Мислех, че никога вече няма да те видя — в гласът й нямаше нито топлина, нито презрение.

Широките рамене на Уилям хлътнаха, а устните му изтъняха. Дори в разочарованието си носеше поразителна прилика с баща си. Дали това сходство възпираше Меридийн или тя бе казала истината, че в сърцето й няма любов към роднините й?

— И аз, сестричке. Макар да се молех за вест от теб. Добре ли си? — Търсещият му поглед се премести към Ривъс.

— Напълно добре, Уилям.

Никакви остри забележки за Шотландия. Никакви похвали за Англия. Ривъс погледна към нея и тя му напомни момичето, с което се бе запознал и оженил в един и същи ден преди много години. Времето и обстоятелствата все пак я бяха променили. Смелото момиче се бе превърнало в самоуверена жена.

— Добре дошли, Уилям и отец Джон — Ривъс наруши напрегнатата тишина. — Бяхме на разходка — Той помоли с поглед Уилям за търпение. — Бихте ли ни извинили, трябва да се оправим.

Той почувства, че тя е усетила присъствието му в мига, преди да погледне, към него. Ривъс не беше подготвен да види зелените й очи лишени от емоции. Само преди час те бяха блестели от възбуда и страст.

Ривъс преглътна мъчително.

— Няма ли да свалим от нас миризмата на коне и гора?

„Моля те“ — казваше изражението й.

Обхвана го състрадание и се прокле загдето си бе помислил, че присъствието на брат й ще я направи щастлива. Дали демоните от кошмарите й се осмеляваха да излязат на дневна светлина?

Той взе ръката й. Трепереше като крилата на изплашено птиче, а дланта й беше мокра от пот.

Като момче не бе успял да я защити. Не се бе справил по-добре като мъж. Мислите му не бяха стигнали по-далеч от възможните телесни рани, които можеше да е получила. Едва сега стъписан проумя, че раните на Меридийн лежаха по-дълбоко. Това беше едно горчиво признание за човек, който се гордееше със способността си да разбира и води народа на тази страна.

Обърна се и я последва извън залата.

— Меридийн — извика Уилям, сякаш не желаеше да я види как си отива. — Донесох ти нещо. — Той вдигна голяма торба, завързана с въже и й я подаде. — Вътре има писмо от благоверната ми и подаръци от децата.

Дишането на Меридийн стана повърхностно, а ръката й започна да трепери силно. Ривъс пое пакета. Озадаченият Уилям килна глава настрани.

— Другото е твое по право и титла.

Тя остана безмълвна като камък и позволи на Ривъс да я изведе от стаята. Щом влязоха в стаята й тя освободи ръката си и си наля чаша вода. Личеше как столчето на чашата се тресе, макар да го държеше с две ръце и да дишаше така дълбоко, че раменете й се повдигаха и спадаха.