Арнет Лем - Продадена принцеса

Докато той покриваше с целувки шията й, тя намери слаб момент в думите му.

— Мислиш за мен, като за своя собственост.

— Моя, за да те държа — устните му се насочиха към нейните. — Моя, за да обожавам. А аз съм твой, за да ти давам наслада.

Първата им целувка превърна думите му в шега, а самотата от последните няколко дни се скри като пчела по залез слънце. Едно късче отпор все пак остана.

— Какво съобщение ти изпрати баща ми?

Устните му бяха влажни от целувката, а погледът му — замъглен от усилието да се сдържи.

— Съобщението му е до принцесата на Инвърнес — той я погледна право в очите. — Ти ли си тази жена?

В главата й веднага се оформи отказа, но той беше бледо подобие на обичайните й отговори.

— Аз съм негова дъщеря. Вместо мене ли отговори?

Ривъс въздъхна и се загледа в далечината.

— Не завиждаш ли на доверието, което цари между Съмърлед и Сирина? На мен истински ми се иска да имаме тяхното щастие.

Тъй като знаеше, че пак ще се върне към въпроса за писмото от баща й, Меридийн остави Ривъс да се отклони от темата и погледна към младата двойка. Съмърлед крачеше из полето. Сирина се смееше.

— Какво правят? — попита Меридийн.

— Съмърлед бележи размерите на замъка, който възнамерява да построи за нея. Когато е в нейната компания това е второто му любимо занимание.

Сирина направи недоволен жест и Меридийн попита:

— Не е ли съгласна с проекта му?

— Последният път, когато ги чух да обсъждат дома си, тя му се кълнеше, че е готова да живее с него дори в най-схлупената къщурка. Обикновено определя плановете му като амбициозни.

Сладостта на техните чувства напълни със сълзи очите на Меридийн.

— Тя е погълната от любов по него.

Ривъс замачка раменете й.

— Не винаги е било така.

— Какво промени мнението й?

— Тя опозна нежната душа, която се крие във воина.

Обзе я слабост.

— Не очаквай от мен да си помисля, че го е научил от тебе. Ти не си агънце, Ривъс Макдъф, и нехаеш за съветите на жените.

— Не използвах ли лък и стрели, за да разреша спора си с отец Томас? — каза той на ухото й.

— Да, така беше.

— Защото, кълна се в душата си, твоята идея беше по-добра от нашата.

— Ласкаеш ме, само за да постигнеш целите си.

— Границата между ласкателството и признателността е тънка. Аз бях много ядосан, а ти каза истината за Томас. Виниш ли ме за това, че послушах добрия ти съвет?

— А ако те посъветвам, че е по-добре да ме върнеш в Англия?

— Ще те нарека хитруша, а после ще заговоря за други неща.

— За какви неща?

Той остана загледан толкова продължително в двамата влюбени, че Меридийн си помисли, че няма да й отговори.

— Бих насочил разговора към Гиби — каза той най-накрая. — Приятно ли ти е с нея?

Искреността му я обезкуражаваше.

— Да. Тя е много въодушевена, но мисля, че й липсва възможността да събира растения и прави бои.

— Би ли се съгласила да си облечеш някоя стара рокля и да отидеш с нея за билки?

Меридийн се опита да призове старата вражда, но не успя.

— А ти придружавал ли си я?

— От деня, когато за първи път каза думата ягода. Взимах я на раменете си, за да стигне клоните на офиката. Дал съм й за зестра гората край Елдърс Боу.

Споменаването на това древно патриархално задължение я накара да се замисли за собствения си баща.

— Какво съобщение ти изпрати баща ми?

— Не мога да ти кажа, макар че съм много обезпокоен.

По-добре да й бе отговорил: „Няма да ти кажа“.

— А ако аз се обявя за принцесата на Инвърнес?

— Тогава ще трябва да поискаш меча.

— Сорша не го е искала. Просто наредила да изковат нов меч. Бих могла да сторя същото.

— Баща й е бил убит и меча му се изгубил. Сорша наредила да направят същия този меч, който сега носи баща ти.

— Не можем ли да му направим дубликат? Защо да не можете двамата да бъдете крале на Хайлендс?

— По същата причина, поради която може да има само един крал на Шотландия.

— Опитваш се да ме измамиш — каза тя.

— Не, Меридийн — той я хвана за ръка и я поведе към разрушената каменна стена. Опитвам се да те обичам и да се сприятеля с тебе.

Меридийн потрепери, но дали от хлад или от желание — сама не разбра.

Той се притисна към устните й. Отначало я захапа леко, после я целуна дълбоко, за да усети вкуса й. Меридийн се отпусна, защото знаеше, че близостта им имаше граници. Накрая Ривъс се отдръпна задъхан и със замислен вид.

— Харесва ли ти това място?

Без съмнение той не бе имал предвид да обсъждат пейзажа. Тя го погледна внимателно и отвърна: